Warcraft - Войната на Древните - Разцеплението
- Автор: Knaak Richard A.
- Серия: Warcraft - Войната на Древните #3
- Язык: болгарский
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Warcraft - Войната на Древните - Разцеплението». Краткое содержание книги:
И наистина имаше. Малфурион получи за пръв път от много време възможността да практикува друг аспект от обучението си. Ценариус го беше научил на много неща за растенията и другите творения на природата, способни да облекчават болката и да лекуват рани. Талантите му не бяха толкова големи, колкото тези на жриците, но при все това оставяше пациентите си в много по-добро състояние от това, в което ги заварваше.
Сред ранените се натъкнаха и на Джарод. Капитанът седеше до своята излегнала се нощна пантера, а една сестра беше впила поглед в дългата рана върху ръката му.
— Опитах се да я убедя, че не е сериозно — отбеляза той мрачно, когато тримата се приближиха. — Бронята ме предпази почти напълно.
— Оръжията на Пламтящия легион често са отровни обясни Крас. — Дори и най-леката рана може да се окаже фатална. — Бледият магьосник кимна на офицера. — Поздравления за бързото мислене преди малко. Ти спаси положението.
— Само помолих таурена Хулн да ми даде няколко от войните си, за да спася своите, а после помолих джуджетата да бдят над редиците на таурените, за да не се окаже, че съм ги отслабил твърде много.
— Както казах, бързо мислене. Нощните елфи и таурените се бориха добре рамо до рамо, щом им се наложи. Така ми се иска командирът ни да го виждаше. В мига, в който дойдох, разбрах, че между съюзниците няма истинска спойка.
Ронин се изсмя презрително.
— Наистина ли очакваше нещо по-добро от лорд Старей?
— Уви, не.
Разговорът им бе прекъснат от появата на една възрастна жрица. Тя беше висока и се движеше като нощна пантера. Лицето й не бе лишено от привлекателност, но изражението й беше твърде свирепо. Кожата на сестрата бе с една отсянка по-светла от тази на повечето от народа й. По някаква причина обаче напомняше на Малфурион за някого.
— Казаха ми, че са те видели — каза жрицата ласкаво, обръщайки се към Джарод.
Той я изгледа с празен поглед, сякаш не беше сигурен, че тя наистина се намира пред него.
— Майев…
— Много време измина откакто се видяхме за последно, малки братко.
Сега физическата прилика стана по-очевидна. Капитанът се отскубна от опитите на другата жрица да го лекува и се изправи, за да застане лице в лице със сестра си. Макар и да бе по-висок от нея, по някакъв начин изглеждаше така, сякаш гледа Майев отдолу.
— Откакто встъпи в служба на лунната богиня и избра храма в Хиджари за свой дом.
— Именно там Кало’тера се е възнесла към звездите — не му остана длъжна сестра му. Тя имаше предвид почитана от всички върховна жрица, живяла преди векове. Мнозина в сестринството считаха Кало’тера за нещо като полубогиня.
— Да, но това бе толкова далеч от дома. — Джарод явно внезапно се сети за другите. Той погледна към тях и каза: — Това е по-голямата ми сестра Майев. Майев, това са…
Възрастната жрица напълно игнорира Малфурион и Ронин, впивайки вместо това поглед в Крас. Също като останалите сестри, тя явно виждаше, че той е специален, макар и да не разбираше защо. Майев падна на едно коляно и преди Джарод да успее да продължи, обяви:
— За мен е чест да стоя в твое присъствие, древни.
Крас отвърна с безизразно изражение:
— Не е нужно да коленичиш пред мен. Изправи се, сестро, и бъди добре дошла сред нас. Вие, жриците, бяхте съвсем навременни в своята подкрепа днес.
Сестрата на Джарод се изправи с гордост.
— Майката Луна ни насочи добре, макар и това да коства живота на Маринда и неколцина други. Видяхме как линията се разкъсва. Щяхме да пристигнем преди биковете, но разстоянието между нас и битката бе по-голямо. — Тя се загледа в посоката, в която бяха заминали таурените. — Реакцията им беше бърза и точна.
— Не друг, а брат ти я координира — обясни магьосникът. — Именно Джарод спаси армията.
— Джарод? — Тонът на Майев подсказваше известно недоверие, но когато Крас кимна, тя зарови това чувство дълбоко и кимна с глава към капитана. — Обикновен офицер от градската стража, който си играе на командир! Късметът е бил с теб този път, братко.
Той просто кимна, а очите му останаха сведени.
Ронин обаче не остави забележката на Майев да отмине просто така.
— Късмет? Това беше бърза и точна мисъл!
Жрицата просто махна с ръка, за да отхвърли темата.
— Малки братко, ти тъкмо ни запознаваше…