Последният ден на Сътворението

— Точно така, господа. С ваша помощ ние можахме да пуснем в действие една фаза от проекта, която… ъ-ъ… има всички изгледи за успех — обясни усмихнато адмиралът. — «Клетка пет» е вече в строеж и нейното «поле на Кафу» ще е достатъчно силно, за да се изпратят хора и материали през споменатия вече цикъл в миналото.

— Хора ли казахте? — попита смаяно Флайсигер. — Но вие знаете много добре, че за тези хора няма после връщане в настоящето. Ние сме в стадий на изпробване на една теория, чиито последствия са все още неизвестни, а вие искате да поставите човешки живот на карта?! Може би все пак не съм чул добре?

— Ама, професоре, вие гледате на случая прекалено песимистично. Виждате ли, професоре… — каза Франсис, опитвайки се да налучка някакъв примирителен тон, — иначе нямам навика да обръщам на когото и да било внимание върху противоречията в собствената му аргументация…

— Позволете, сър? — кипна Флайсигер.

— Вие самият, професор Флайсигер, казахте, че не бива да се втурваме презглава към каквото и да било. Дори все още да не сме в състояние да пренасяме нещо от миналото в настоящето, то след десет, двадесет, най-много след петдесет години ще имаме тази възможност. И тогава ще си върнем хората отвсякъде, където и да се намират те в миналото.

— Съзнавате ли ясно какво говорите, адмирал Франсис?

— Разбира се, професоре! За човешкия дух няма нищо непреодолимо, това вие самите, господа, го доказахте убедително. Преди десет години всеки направо би отрязал, че пътуването във времето е чиста фантасмагория. Дори ако ви предоставя Днес и сега възможността да публикувате вашите резултати ще пожънете само смях и подигравки. А вашата теория бихте могли да доказвате само ако намерите някой луд да ви плати сметката за електричеството.

— Такъв вече сме си намерили — подхвърли Флайсигер.

— Ако са налице нужните умове и нужния капитал, то всеки, ама наистина всеки проблем може да се реши.

— От вашите уста в божиите уши — каза Флайсигер сухо.

— О, аз съм уверен, дълбоко съм уверен в това, професоре — каза Франсис.

— Мистър Франсис — рече сериозно Флайсигер. Адмиралът свъси ядосано чело. Той не беше свикнал да се обръщат към него с «мистър» и смъртно ненавиждаше това обръщение. — Вие ми приличате на онзи оптимист, който без пукната пара в джоба си седи в най-луксозен ресторант, поръчва си една след друга порции миди и твърдо вярва, че някога в някоя от тях непременно ще намери перла, с която да си плати. Този човек е също много самоуверен, нали, сър? Наясно ли сте с каква ипотека върху бъдещето пристъпвате към това дело? И за какъв аванс претендирате?

Флайсигер постепенно повишаваше тон и направо изкрещя въпросите си в лицето на адмирала. Когато свърши, настъпи неловка пауза. Накрая Франсис се окашля и каза:

— Вие сигурно никога няма да ми простите, мистър Флайсигер, че аз съм ви… ъ-ъ… отклонил от намерението ви да публикувате резултатите от изследванията си.