Фалшивият годеник
- Автор: Райли Дебора
- Язык: болгарский
- Переводчик: Ели Атанасова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Фалшивият годеник». Краткое содержание книги:
— По-задоволяващо за кого?
Кръвта на Хелион закипя във вените му, докато мислеше за различните начини, по които би могъл да задоволи тази жена. И защо да не го прави? Само трябваше много да внимава. Да не забравя, че е невинна — нещо странно за неговия вкус. Е, съществуваха много начини да се насладят един на друг и пак да си остане девствена. Щеше да е горд да я въведе в изкуството на удоволствието.
— За двамата — прозвуча като клетва. — Обещавам ви.
Ана прикри усмивката си, когато лорд Бидуел застана до нея край масата за напитки. Носеше червено сако и синьо елече; и като капак на ексцентричния си външен вид размахваше едно малко ветрило пред носа си. Болшинството от хората го смятаха за откачен шут. И как не? Кой нормален мъж ще облече такива смешни дрехи?
Но Ана бе достатъчно наблюдателна, за да забележи интелигентност в светлите му очи и една неспокойна енергия, излъчваща се от слабото му тяло. Би бил опасен съперник, реши тя с чувство на ентусиазъм. И истинска проверка на мозъка й.
Лорд Бидуел изчака леля й да се отдалечи и я погледна с разсеяна усмивка.
— Кажете ми, скъпа, отдавна ли познавате госпожица Мидълтън?
Госпожица Халифакс придаде на лицето си глуповатото изражение на една дебютантка.
— О, не. Запознахме се при пристигането й в Лондон за сезона.
— Изглеждате доста близки за такова кратко познанство.
— Така ли?
— Ами да. — Погледна я с крайчеца на окото си. — Една много приятна госпожица.
— Много приятна.
— С доста таланти — настоя ентусиазирано той, въпреки престорената глупост на събеседничката му. — Разбрах, че е отлична бизнес дама.
— Виж ти! Лорд Бидуел, да не се интересувате случайно от тънкостите на търговията?
В светлите очи се появи пламъче. Знаеше, че го подлага на проверка.
— О, не! Какво би правил с тези знания незначителна личност като мен? Предпочитам да се концентрирам върху по-важни дела.
— Например?
— Катарамите на новите ми обувки и чудесния бастун, който си поръчах миналата седмица. Елегантният бастун е от основно значение за един истински джентълмен.
— Разбира се. — Ана реши, че е време да плати на този шпионин със същата монета, и се закова на място. — О, вижте! Мосю Ла Сал.
Усети само леко напрежение у Бидуел.
— Така е. Познавате ли го?
— Не, но забелязах, че вие проявявате доста голям интерес към него.
— Аз? — ветрилото рязко се затвори. — Абсурд! Правя всичко възможно да избягвам френските емигранти, живеещи в Лондон. Доста са провинциални, не мислите ли?
Ана го погледна право в подигравателните очи. Нямаше да му позволи да нарани приятелката й.
— Значи не сте се срещали с него в библиотеката по време на бала на лейди Хълфорд, а после още веднъж в градината, на сказката у госпожа Уолас?
Последва дълга пауза, след което той присви заплашително очи.
— Шпионирате ли ме, госпожице Халифакс?
— Просто съм наблюдателна, лорд Бидуел. — Ана предизвикателно навири брадичка. — И лоялна към госпожица Мидълтън. Бих предотвратила всяка заплаха за щастието й.
Изненадан, Бидълс прие предизвикателството й с усмивка.
— Разбирам.
— Това и очаквах — отговори сериозно Ана. Имаше нещо смущаващо в тази хищническа усмивка. — Сега, ако ме извините, трябва да потърся шампанско за леля си.
— Разбира се — лорд Бидуел направи изящен реверанс и целуна ръката й. — Разрешавам ви отстъпление, скъпа моя. Несъмнено ще бъда по-подготвен за следващата ни вълнуваща битка. Дотогава.
Ана се отдалечи с царствена походка, макар че сърцето й щеше да изскочи. Небеса! Какви ги върши? Едно бе да си представя ожесточени словесни дуели с потайния господин, където му доказваше, че е хитра и опасна, а друго — да отклонява вниманието му от Джейн към себе си. Май бе започнала игра с дявола.
Глава 5
Скъпо дневниче,
Винаги съм знаела, че обществото е непостоянно, дори капризно. Днес може да се прекланя пред някого, като че е диамант, а утре да го разруши като обикновен камък.
Всичко това е глупаво и само доказва, че човешката суетност е изкуствена и няма граници.
Иначе защо дадена госпожица, която преди смятаха за плашило, изведнъж ще се превърне в изключителна дама. А, да: това е обществото ни — смешно и абсурдно.