Кутията на Пандора
- Автор: Незнанский Фридрих Евсеевич
- Серия: Маршът на Турецки #3
- Год: 1992
- Язык: болгарский
- Переводчик: София Бранц
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Кутията на Пандора». Краткое содержание книги:
И никой около нея не се досещаше колко уморена се чувстваше. Не само защото Московската криминална милиция беше затрупана с работа — престъпността в Москва растеше с невероятна бързина точно както навсякъде в страната.
Много по-тежко за нея беше да вижда, че самата милиция се е превърнала в своего рода символ на беззаконието и корупцията. Рушвети, присвоявания, убийства — ето задължителния асортимент на милиционерските престъпления. Прави са хората да недоволствуват, че в милицията работели само мошеници и корумпирани типове. Тя като началничка вече води продължителна война срещу тази паплач, взима мерки да се освободи от рушветчиите и престъпниците. А то не е толкова лесно, колкото изглежда — почти всеки си има закрилник сред шефовете. Престижът на професията пада, напоследък напуснаха десетки от най-добрите криминалисти. Животът поскъпва, причината да бягат често е ниската заплата и опасната работа. Ето на бюрото й куп заявления: моля да бъда освободен от заеманата длъжност поради преминаване на друга работа. А как ще се преборят с мафията и бандите, ако това остане на тези бездарни слабаци от милиционерските училища, дето идват на работа в криминалната само заради московското жителство?
Денят й беше претоварен с оперативна работа. Едва сега, към шест привечер, Романова свари най-сетне да прегледа текущата поща. Прочете жалбата на Старков от паспортния отдел и се възмути от неоперативността на новата секретарка:
— Таня, нали ви казах всички тия дреболии да вървят при Красниковски.
— Добре, Александра Ивановна, ще знам. Той чака тук, Красниковски, искам да кажа — да влезе ли?
— Да. — Романова си погледна часовника. — Свободна сте. Таня, можете да си вървите.
— И майор Грязнов ви чака, и един следовател от прокуратурата.
— Добре, ще ги приема.
Влезе подполковник Артур Андреевич Красниковски, красавец, жизнерадостен здравеняк. Още от вратата подхвана:
— Този гастрольор Жванидзе, петте убийства, вече го залових. Представяш ли си. Шура. Фомин спира тяхната жигула, иска му документите, а този генацвале, много темпераментен, измъква беретата и започва стрелба. По една случайност не го уби, добре, че куршумът рикошира от значката „Майстор на спорта“ и го удари в ръката. Тогава им се хвърляме и ги пипваме и четиримата. А в бърлогата на „Смоленска“ открихме цял арсенал! Пистолети, револвери, патрони, гранати, димки, дори картечница „Судаев“…
— Чакай, Артур, всичко това го знам, дежурният ми докладва. Случаят специално се разглежда от ЦК — каква е била тази престрелка в центъра на Москва, не можахте ли по-кротко да ги обезоръжите, за малко да загубите другаря си, а ти ми се правиш на герой. По-добре кажи кога ще се възбуди следственото дело.
Красниковски усети, че шефката не е в настроение, и реши да не се заяжда, каза миролюбиво:
— Утре. Докато градската прокуратура ги нищи за московските изпълнения, събирам факти от провинцията… Александра Ивановна, чайникът ври, ще ти паднат тапетите, дай да ти налея.
Романова пусна пакетчето чай в чашата си, подаде я на Красниковски, заразчиства бюрото си.
— Благодаря ти, Артур. Вземи и това, виж този случай в паспортния отдел, Ромка се е държал грубо. Рапортът е пълна глупост, но Ромка наистина се е разпуснал напоследък. Вместо преустройство в своята работа престроява в Перловка барачката си на вила. С какви ли пари? Понеже много ни вдигнаха заплатите — майка плаче… Ти слушаш ли ме, Красниковски?
Подполковникът откъсна поглед от изложението.
— Извинявай, Александра Ивановна, искаш да ми измъкнеш нещо, ама не знам какво. За вилата в Перловка — не я прави той, а жена му, на Гончаренко жената нали е в търговията… А мъжът не отговаря за жена си… Колкото за Матвеевски район, там е заради „антикварното дело“, дето мошеници, преоблечени като наши служители, обирали московските колекционери. Натам го отведоха агентурните сведения.
— Значи той не отговаря за жена си, така ли? Той не ползва краденото? Не, вече никакви такива. Да му кажеш… И още нещо. Преди време подписах поръчка до завода в Псков за петстотин броя белезници. Свържи се да разбереш защо се бавят. Получих вече поне пет жалби, че в склада няма белезници.
Романова докосна ръкава на сакото му — синьо на дискретно райе.