Последният мохикан
- Автор: Купер Джеймс Фенимор
- Серия: leatherstocking tales #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: Нели Доспевска
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Последният мохикан». Краткое содержание книги:
Действието се развива в Ню Йорк по време на френско-индианската война. Избити са между 500 и 1500 невъоръжени англо-американци (в това число влизат няколко жени и прислужници), които са се предали с чест и достойнство. Отвличени са двете дъщери на английския командир, които в последствие са спасени от Ястребово око — последния мохикан.
Книгата е вънуваща и интригуваща до последния ред. Освен това, тя дава много нови познания за едни далечен и непознат свят.
Но индианците не се подвоумиха нито за миг, а уловиха юздите и поведоха изплашените коне през реката, макар че се дърпаха назад.
Недалеч от брега те свиха и скоро бяха скрити от надвисналите брегове, под чийто заслон започнаха да се движат в направление, обратно на течението. Междувременно разузнавачът измъкна едно брезово кану, скрито под някакви ниски храсти, чиито надвесени вейки реката полюляваше. С мълчалив жест той посочи на девойките да се качат в кануто. Те се подчиниха без колебание, макар че хвърляха изплашени и загрижени погледи към мрака, който се сгъстяваше зад тях и като някаква тъмна преграда стигаше до брега на потока.
Веднага щом Кора и Алиса седнаха, разузнавачът, без да обръща внимание на водата, накара Хейуърд да поддържа едната страна на крехкото кану, а сам застана от другата и за известно време двамата бутаха кануто срещу течението; след тях вървеше опечаленйят собственик на умрялото жребче. Те изминаха така доста голямо разстояние; тишината бе нарушавана само от ромоленето на водата, която се блъскаше в тях, и от тъпия плясък на собствените им предпазливи стъпки. Хейуърд предостави направляването на кануто напълно на разузнавача, който ту се приближаваше, ту се отдалечаваше от брега, за да избегнекамъните или по-дълбоките места на реката. Ловкостта, с която вършеше това, показваше колко познат му бе поетият от тях път. От време на време той се поспираше сред мъртвата тишина, която тъпият, но засилващ се тътнеж на водопада правеше още по-внушителна, и се вслушваше с болезнено напрежение, за да долови някакъв звук, който би дошъл от спящата гора. Когато се уверяваше, че всичко е спокойно и че неговите опитни сетива не долавят никакви признаци на приближаващи се неприятели, той отново тръгваше бавно и предпазливо. Най-после стигнаха до едно място, където блуждаещото око на Хейуърд се прикова върху някакви черни предмети в реката, събрани накуп точно там, където високият бряг хвърляше още по-дебела сянка над тъмните води. Като се двоумеше дали да продължи, той привлече вниманието на своя спътник върху това място. — Да — отвърна спокойно разузнавачът, — хитрите индианци са скрили конете си тук. Водата не оставя следи, а дори и окото на бухала би се заслепило от тъмнината на подобна дупка.
Скоро цялата група се събра. Разузнавачът и новите му другари пак се съвещаваха. Тези, чиято съдба зависеше от верността и прозорливостта на непознатите горски обитатели, имаха малко време да преценят по-обстойно положението си.
Реката бе оградена с високи и зъбести канари, една от които бе надвиснала над мястото, където стоеше кануто. А тъй като по скалите растяха високи дървета, които надвисваха над пропастта, това създаваше впечатление, че потокът тече през тясна и тъмна долина. Всичко, което се намираше под причудливо разперените клони и назъбените върхове на дърветата, очертани тук-там върху звездния фон на небето, бе потънало в дълбок мрак. Зад пътниците извитият бряг препречваше погледа им с тъмна, неясно очертана гора; напред, на неголямо разстояние от тях, водата като че ли се издигаше чак до небесата, откъдето се сгромолясваше в пещери и оттам именно се носеха онези злокобни звуци, които изпълваха вечерния въздух. Изглеждаше, че това е наистина едно напълно уединено място, и сестрите, като гледаха романтичната красота на пейзажа, който все пак вдъхваше страх, бяха обладани от успокояващото чувство на сигурност. Но скоро водачите им се раздвижиха и това ги изтръгна от съзерцанието на дивата прелест, която нощта придаваше на местността, и събуди в тях остро чувство за грозяща ги опасност.
Конете бяха вързани за няколко разпръснати храста, които растяха в цепнатините на скалите, и така, застанали във водата, те бяха оставени да прекарат нощта. Разузнавачът настани Хейуърд и неговите отчаяни спътници в предния край на кануто, а сам зае другия. Той застана с такава твърдост и увереност, сякаш стоеше в лодка с много по-солидна направа. Индианците предпазливо отстъпиха назад, а разузнавачът опря пръта о скалата и със един тласък отпрати крехката лодка право в средата на буйния поток. В продължение на много минути борбата между леката черупчица, с която пътуваха, и бързото течение на реката беше сериозна и със съмнителен изход. Пътниците, на които бе забранено да мръднат дори с ръка, като се страхуваха даже да дишат, за да не изложат крехкия си плавателен съд на яростта на потока, само наблюдаваха искрящите води с трескаво напрежение. Много пъти, когато им се струваше, че бесният водовъртеж ги тласка към гибел, ловката ръка на кормчията им така извиваше кануто, че то преминаваше праговете. Най-после, след продължително, голямо и както се стори на девойките, отчаяно усилие, борбата завърши. Точно когато Алиса закри очи в ужас, мислейки, че ще бъдат завлечени от водовъртежа в подножието на водопада, кануто застана неподвижно край една плоска скала, наравно с водата.