Неочакваната годеница
- Автор: Фийдър Джейн
- Серия: bride #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Красимира Матева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Неочакваната годеница». Краткое содержание книги:
— Тогава кой трябва да я свърши? — запита простичко Фийби.
Катон не отговори. Влязоха в двора на конюшнята, той слезе и посегна да свали Фийби от седлото. Хвана лицето й в шепи и я загледа мълчаливо и леко намръщено.
— Не е редно жена ми да скита наоколо, изглеждайки като плашило, което е стояло прекалено дълго на полето — изрече той с равен тон.
Изтри с палец едно кално петно от бузата й.
— Смятате ли, че е редно във фермите ви да има нуждаещи се крепостни, сър? — В сините очи на Фийби проблесна войнствена искрица. — Ако можете да намерите кой да им помогне, тогава аз ще се опитам да се науча да си седя у дома и да бродирам.
— Този тон не ти подхожда — заяви Катон и в очите му също проблесна гневно пламъче.
Фийби си пое дълбоко дъх.
— Тогава ви моля за извинение, милорд. Но бих казала, че не подхожда на земевладелец да пренебрегва нуждата на крепостните си.
Направи лек реверанс и хукна към изхода на двора.
Какво безсрамие, помисли Катон, загледан след отдалечаващата се фигура. Подгъвът на роклята й се бе разпрал и се влачеше по калния калдъръм, събирайки сламки и други недотам приятни остатъци, каквито се валяха из дворовете на конюшните.
— Моля за извинение, милорд. — Провлачените йоркширски гласни на Джайлс Крамптън накараха Катон да се обърне. — Нещо станало ли е, милорд?
И лейтенантът хвърли кос поглед на господаря си.
— Какво е положението в селото… с крепостните, най-общо? — запита внезапно Катон.
Джайлс се позамисли над въпроса, но не беше сигурен за какво точно положение става дума.
— Ами, както обикновено, предполагам — каза той накрая.
— Да, но какво е обикновеното? — В гласа на Катон се долавяше нетърпение. — Има ли някакви определени трудности, които да са ти известни?
— О, колкото до това, всичко си е както обикновено, сър. — Джайлс сви рамене. — Жените трябва да се справят както могат. Напоследък не получават много помощ от мъжка ръка.
— Доколко зле е положението? — Катон се вгледа някъде над главата на мъжа; Джайлс беше поне с половин глава по-нисък от господаря си.
— Най-зле са май бабичките и младите жени с деца, сър, така мисля.
Катон сложи ръка на тила си и на челото му се очертаха дълбоки бръчки.
— Защо никой не ми го е казал?
Джайлс изглеждаше озадачен.
— Интересувате ли се от това, сър?
Наистина, досега не се бе интересувал.
— Да, сега да — отсече Катон. — Прати няколко мъже в селото да видят с какво да помогнат в полската работа.
— Имате право, сър. — Джайлс вдигна ръка към шапката си за поздрав. Извърна се и продължи небрежно през рамо. — Скоро ще потеглим за обсадата на Бейсинг Хауз, нали, милорд?
Катон разбра какво цели въпросът. Джайлс Крамптън не смяташе полската работа подходяща за високо дисциплинираните му и обучени войници. Досега се бе сдържал през четирите седмици, последвали сватбата, но явно вече смяташе, че на медения месец му е време да приключва.
— Тръгваме сутринта. Кажи на мъжете да направят каквото могат днес — каза Катон и бе възнаграден с широка усмивка.
— Да, милорд, веднага се захващаме.
Катон кимна и влезе да обядва.
— Разделяй и владей.
Всички очи се обърнаха към сър Джейкъб Астли, който стоеше до един засводен прозорец, гледащ към квадратния двор на колежа Крайстчърч. Той барабанеше с пръсти по дебелия каменен перваз. Рубинът на единия му пръст чукна по камъка.
— Не съм сигурен, че разбирам думите ви, Астли.
Крал Чарлз вдигна поглед изпод тежките си клепачи и обърна глава към мъжа, застанал до прозореца. Фино изрязаното лице на краля изглеждаше уморено под светлината на лампите, гъстата му къдрава коса се спускаше вяло по раменете. Бе дошъл на кон в Оксфорд предния ден, преследван от кавалерийски отряд от „новата армия“ на Кромуел. Едва успя да се изплъзне. Негово кралско величество още не бе възстановил равновесието си. Да бъде преследван от собствените си поданици, да се изплъзне на косъм от плен — това го бе съсипало така, както нищо друго на света; сега той управляваше Англия само номинално.
— Искам да кажа, сир, че ако можем да внесем разкол сред членовете на Парламента… ако направим така, че да се скарат помежду си, тогава по-лесно ще можем да се споразумеем с тях.
Сър Джейкъб обърна гръб на прозореца, очите му горяха с убедителен пламък посред бледото му лице.
— Точно така, сир. И аз чух да се говори за разногласия сред висшето им командване.
Брайън Море излезе от сянката, където бе стоял тихо досега, слушайки и изчаквайки момента, когато ще може да привлече вниманието на краля.