Демон, юда и магьосник
- Автор: Меспи Хедер
- Серия: Трите книги #1
- Язык: болгарский
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Демон, юда и магьосник». Краткое содержание книги:
От една страна — класика в жанра — владетели и война за смяна на статуквото на надмощие и подчинение; явна и подмолна борба между жреци и светска власт; дълбоко пазени тайни, прикривани с фалшиви и лъжовни знания, митове и легенди; принцове и принцеси, любов и съперничества, вражди, предателства, гибел… И във всички събития волево или случайно участват чудати същества и по-особени хора, владеещи причудливи магически или свръхчовешки способности…
Аналогията с класиката обаче е дотук, до фона на събитията, до първия пласт на фабулата. Защото фентъзито е изключително динамично и по структура по-скоро е съпоставимо със съвременен екшън — във всяка глава се случва нещо изключително и интересно. Всяка глава е развита като самостоятелен епизод от филм — от друга интрига и с герои, различни от тези в предишната глава. Пада булото от една тайна, но се заплитат нови интриги и въображението ти така е възбудено, че няма търпение и препуска, и не може да догони, камо ли да изпревари, неудържимия полет на фантазията на автора.
Езикът е художествено богат и изключително образен. Четеш и си представяш мястото, героите, светлините и сенките, движението и покоя, красотата и грозотата, естественото и причудливото, дори звуците и миризмите… при това, без да се натъкваш на пространни описания, които ти се иска да подминеш, а в движение, докато следиш случващото се.
Тази е от книгите, които се „поглъщат на един дъх“. И когато стигнеш до края, ти се иска веднага да започнеш следващата, защото краят й е многообещаващ.
— Искам да се прибирам.
Това обаче нямаше да е толкова лесно, защото от конете им нямаше и следа. Явно сангасите ги бяха отвързали и пуснали, за да не изгорят в пожара. Боломитите, разбрали, че сангасите са прогонени от Салистар, се разпръснаха на различни страни. В суматохата Салистар също изчезна. Деница остана сама с Кюригин и с „глигана“.
— Какво да правя? — завайка се тя. — Не бива да се връщам след изгрев. Всички ще разберат, че съм излизала, ще ме разпитват, а какво да им кажа?
— Елате с мен, принцесо. Имам роднини наблизо. Сигурен съм, че ще се намери кон за вас.
— Добре — съгласи се Деница след кратък размисъл, — да вървим.
Тримата тръгнаха с бързи крачки, защото времето до съмване бе малко.
Една мисъл обаче не даваше спокойствие на Деница и въпреки скоростта, с която вървяха, тя задъхано се обърна към Кюригин:
— Този ваш предводител Салистар. Той ли е прогоненият от избраните?
— Той е — отговори й Кюригин.
— Но името му не е ли Гостед?
— Да, това е истинското му име, но като избран е щял да получи името Салистар. Сега го използва, въпреки че сам отказа да е един от тях.
— Ето защо никой не знае, че Гостед е основателят на боломитите — каза като че ли на себе си Деница.
— Така е — отвърна й Кюригин. — жреците и сангасите знаят много добре кой е той, но хората нямат и представа.
— Сега вече започва да ми става ясно как така нареченият Салистар е намразил цялата каста вети-сантропи. — Тя извърна поглед към него и продължи: — Защо казваш, че Гостед сам е решил да напусне избраните. Всеки знае, че е бил прогонен от жреците.
— Така твърдят те — отвърна й той с крива усмивка.
— Ха! — възкликна Деница с изненада. — Той твърди, че сам ги е напуснал, а вие, така наречените боломити, му вярвате? Това е несериозно.
— Имам причина да му вярвам — студено отвърна Кюригин.
— И каква е тя? Каква е причината да роптаете срещу жреците? Какво толкова има в манастира и защо сключвате сделки дори с Бакуриан, за да се доберете до него?
— Искате прекалено много от мен, принцесо. Това са въпроси, на които не мога да отговоря. Въпреки че присъствахте днес на срещата ни, все още не сте една от нас.
Деница замълча и не попита нищо повече. Стана й ясно, че е безсмислено.
Неусетно, разговаряйки, бяха стигнали до външната стена.
— Близо сме — прошепна Кюригин, докато се промъкваха по тесните каменни улички на града. — Преди да стигнем до къщата, искам да ви попитам дали ще присъствате на следващата ни сбирка?
Деница се стъписа за момент. Не беше мислила по този въпрос. Но без колебание му отговори минута по-късно:
— Не, забравете, че съм присъствала тази нощ на събранието ви. Аз също ще го забравя. Никой няма да научи от мен какво се е случило и какво съм разбрала.
Кюригин поклати недоволно глава.
— Нима ще се оставите на течението да ви отнесе? — попита я той.
— Какво ми остава? — вдигна рамене Деница. — Мястото ми не е сред вас. Вие с нищо не можете да ми помогнете. Вашата битка е различна от моята.
— Грешите, — твърдо каза Кюригин — вие можете да се отървете от съпруга си само чрез нас. Ще ви предложим сделка, когато настъпи моментът.
Деница замълча. Кюригин я погледна проницателно и продължи:
— След два дни ще ви потърся. Дотогава помислете върху това, което ви казах.
По-малко от час след този разговор Деница и охраната й се прибраха в двореца благодарение на двата коня, които получи от Кюригин. Искаше й се да помисли за всичко, което се случи през изминалата нощ, но умората я победи в мига, в който положи глава върху възглавницата.
Тогава императрицата се отдалечи и той видя към него да се приближава императорът, неговият баща. Подобно на майка му, той постави ръката си на рамото му. И разбра, че императорът олицетворява силата, от която се възхищава, но се и бои; силата, към която ще се стреми, за да овладее материята. Императорът отдръпна ръката си и каза:
— Аз съм това, което ще уравновеси стремежа ти към чистата любов. Аз съм този, който ще те предпази да не се поддадеш на болката от загубата й. Спомни си магьосника и жрицата. Аз и майка ти сме отражение на двойствеността ти и заедно я обединяваме, затова не се страхувай. Да бъдеш силен, значи да следваш дълга си дори когато се налага да изгубиш нещо, за да продължиш.