Космическият език (Мистичните учения на суфиите)

По какъв начин животът се проявява пред нас посредством красотата? Чрез движението. В линии, в цветове, в смяната на сезоните, в издигането и падането на вълните, във вятъра, в бурята — в цялата красота на природата съществува постоянно движение. Именно това движение поражда смяната на деня и нощта, смяната на сезоните, това движение ни дава разбирането за този аспект от живота, който наричаме време. Реално, времето на съществува. Съществува само вечността. Всичко, което обичаме, на което се възхищаваме, наблюдаваме и постигаме, е форма на живот и този живот изгражда нашето битие. Само благодарение на своята ограниченост не можем да видим пълното битие, сътворено от Бога, но светът, който обичаме, свят, проявен в цветове, линии, форма и личности е част от Божията промисъл. И когато проследим какво ни очарова в тази красота, която се проявява в безброй форми, разбираме, че това е движението, вечната промяна — с други думи — музиката.

Във всички форми в природата — цветето, планетите, звездите и земята — във всичко е въплътена идеята за хармония, за музика. Цялата природа диша — не само живите създания, а цялата природа, и само нашата склонност да сравняваме това, което за нас е живо, с това, което не ни се струва толкова живо ни заставя да забравим, че всички неща и същества живеят един съвършен живот. И знакът за живот на тази жива красота, е музиката.

Какво заставя душата на поета да танцува? Музиката. Какво заставя художника да рисува прекрасни картини, музиканта да пее прекрасни песни? Вдъхновението, което дава красота. Затова Суфиите наричат тази красота Саки, което означава „Божествен Подател“ — този, който вдъхва на всичко магията на живота. Какво е магия за Суфиите? Безкрайната красота, въплътена във формата, линиите, цветовете, във въображението, чувството и действията — във всичко суфиите откриват красотата. Всички различни форми са част от духа на то наричаме музика във всекидневния живот, за мен и архитектурата е музика, и градинарството е музика, и фермерството е музика, и рисуването е музика и поезията е музика. Във всички човешки дейности, вдъхновени от красотата, където се излива божествената благодат, съществува музика.

Сред различните изкуства музиката се смята за особено божествена, защото е миниатюрно копие на закона, действащ в цялата вселена. Ако изучаваме себе си, ще забележим, че ударите на пулса и сърцето, вдишванията и издишванията работят в ритъм. Животът зависи от ритмичната работа на целия механизъм на тялото. Диханието се проявява като глас, като слово, като звук и този звук постоянно се чува — звук извън и вътре в нас. Това също е музика. Има музика както навън, така и вътре в нас. Музиката вдъхновява не само душата на великия музикант, но и всяко дете, което току-що е дошло на света, което започва да движи своите малки ръчички и крачета в някакъв свой ритъм. Затова няма да бъде преувеличение да се каже, че музиката е езика на красотата, на който говори Бог. В нея е влюбена всяка жива душа. И когато човек опознае и осъзнае съвършенството на цялата красота в света около нас, сътворена от Божията милост, той разбира защо именно музиката, която ние сме превърнали в изкуството трябва да се нарича Божествено Изкуство.