Космическият език (Мистичните учения на суфиите)
- Автор: Хан Хазрат Инайят
- Язык: болгарский
- Переводчик: Стефка Николова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Космическият език (Мистичните учения на суфиите)». Краткое содержание книги:
Много хора приемат музиката като източник на развлечение и забавно прекарване на времето, а музиканта — като занаятчия. Но няма човек на този свят, способен да живее, мисли и чувства, който да не приема музиката за най-свещеното от всички изкуства, защото е това, за което живописта не може да говори ясно, а поетът трудно може да се изрази в музиката. Музиката е не само изкуство по-висше от поезията, музиката е по-висша и от религията, защото тя извисява душата на човека по-високо от така наречените външни форми на религия. Това не означава, че музиката може да заеме мястото на религията, защото не всяка душа е настроена на тази висота на трептене, което може да бъде задействано от музиката, а не всяка музика е толкова съвършена, че да отведе човека в по-висши духовни сфери от религията. За хората, които следват пътя на вътрешната вяра, музиката е съществена част от духовното развитие. Причината е, че душата, вървяща по духовния път, се намира в търсене на безформения Бог. Без съмнение, изкуството действа възвисяващо, но същевременно съдържа и форма — например поезията е изградена от думи и имена, предполагащи форма — а само музиката, при цялата своя красота, сила и очарование, може да възнесе душата над пределите на формите.
Именно затова в древни времена най-великите пророци били и велики музиканти. Индуският пророк Нарада, който същевременно е бил и музикант; Шива — богоподобният пророк, е изобретил свещената вина; Кришна винаги е изобразяван с флейта. Има една легенда за Мойсей, който чул божествената повеля на планината Синай в думите Muse ke, „Мойсей, приеми!“, а откровението, слязло до него, се състояло от тонове и ритъм и той го нарекъл със същото име: Музика. Думи като „Music“ и „Musike“ са произлезли от същата дума. Песните и стиховете на Давид били известни в продължение на векове, неговото послание било дадено под формата на музика. Орфей от гръцките митове, знаещ тайната на тона и ритъма, имал власт над скритите сили на природата. Индуската богиня на красотата и знанията Сарасвати винаги се изобразява с вина. За какво говори това? Че цялата вселенска хармония се състои от музика.
Освен естественото очарование, което притежава музиката, тя носи и магически чар, който може да се изпита и до днес. Изглежда, че човешката раса е загубила голяма част от древната наука на магията, но ако е останало нещо, то е скрито в музиката. Музиката, освен сила, е и опиянение. Ако тя опиянява тези, които слушат, колко ли силно опиянява тези, които свирят и пеят! И колко по-мощно опиянява тези, които са се докоснали до съвършенството на музиката и са медитирали над нея години и години! Тя им носи значително по-голяма радост и възторг, отколкото радостта, изпитвана от кралете при възкачването си на трона.
Според източните мислители съществуват пет различни опиянения: опиянение от красотата, младостта и силата; след това — опиянение от благосъстояние; третото — опиянение от властта, заповедите, силата да управляваш; четвъртото опиянение е опиянението от обучението, от знанието. Но тези четири вида опиянение помръкват, подобно на звездите пред слънцето, в присъствието на опиянението от музиката. Защото то затрогва най-дълбоките кътчета на човешкото същество. Музиката прониква по-далече, отколкото може да проникне всяко друго явление от външния свят. Красотата на музиката се заключава в това, че тя е както източник на творчество, така и средство за поглъщане от него. С други думи, с музика е бил създаден светът и с помощта на музиката той се връща отново към източника, който го е създал. И в научния и материален свят откриваме подобна зависимост: преди машината или механизмът да започне да се движи, в началото възпроизвеждат шум. Ние чуваме звук и след това виждаме движение — било то кораб, самолет или автомобил. В това се заключава мистицизмът на звука. Преди бебето да може да се възхищава на цветовете или на формите, то се наслаждава на звука. И ако има някакво изкуство, което може да зарадва един старец, това е музиката. Ако има някакво изкуство, което може да изпълни младежите с живот и ентусиазъм, чувства и страст, това е музиката. И в същото време тя е нещо, което дава на човека онази сила и мотивация за действие, която заставя войника да марширува под ударите на барабана и звуците на тръбата. В предания от миналото се казва, че в „Деня на страшния съд“ ще звучи тръба, преди да настъпи „краят на света“. Музиката е свързана с началото на творението, с неговото продължение и с неговия край. Мистиците от всички векове най-много от всичко са обичали музиката. Почти във всички кръгове на посветени в някакво познание във всяка част на света, музиката е била център на култа или церемонията. И тези, които достигат онзи съвършен покой, наричан Нирвана или на езика на индусите — Самадхи — го достигат много по-леко с помощта на музиката. Затова Суфиите, особено от школата Чиштия, от древни времена са приемали музиката като източник на медитация и медитирайки, с нейна помощ получавали значително по-големи резултати, отколкото хората, медитиращи без помощта на музика. Ефектът, който достигали, е разтваряне на душата, на интуитивните способности; сърцето им се отваряло за цялата красота, която е вътре и вън от човека. Музиката възвисява душата и я довежда до онова съвършено състояние, към което всеки се стреми.