Космическият език (Мистичните учения на суфиите)
- Автор: Хан Хазрат Инайят
- Язык: болгарский
- Переводчик: Стефка Николова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Космическият език (Мистичните учения на суфиите)». Краткое содержание книги:
Глава 2
Музика на сферите
С това заглавие не искам да предизвикам празно любопитство, че ще споделя идеи, основани на суеверия. Моята цел е да насоча вниманието на тези, които търсят истината, към закона на музиката, действащ в цялата вселена, който може да бъде наречен закон на живота. Това е законът на хармонията и пропорциите, закон, осъществяващ равновесие, закон, скрит зад всички аспекти на живота, който държи цялата Вселена в равновесие и направлява съдбата й, за да може да осъществи своето предназначение.
В света много хора търсят чудеса, но колцина забелязват многото чудеса, които всеки ден се случват около нас! Колко то по-дълбоко човек гледа на живота, толкова по-широко светът се отваря пред него и всеки момент от живота му се изпълва с чудеса и великолепие. Това, което наричаме музика в нашия всекидневен език, е само една нищожна част, която нашият интелект е поел от музиката и хармонията на Вселената, хармония, която е източник и начало на всички начала. Ето защо мъдреците от всички епохи са считали музиката за свещено изкуство. В музиката виждащият може да открие картината на вселената, чрез сферата на музиката мъдрецът може да обясни тайната на природата. Тази идея не е нова и в същото време е винаги нова. Нищо не е толкова древно, толкова ново, колкото истината. Желанието на човека да търси и открива може да бъде удовлетворено в знанието на истината.
Всички религии учат, че началото на творението е звукът. Без съмнение не става дума за звуците, които използваме в ежедневието. Те не се припокриват с изначалния звук. Езикът борави с назовими предмети, а това, което не може да бъде сравнимо, няма име. Истината никога не може да бъде изказана. Мъдреците от всички времена са казвали, че не са в състояние да я изрекат точно. Музиката, която ние познаваме, е една нищожна част от музиката на Вселената. Нашето чувство за музика, нашата привързаност към нея показва, че тя живее в най-съкровените дълбини на нашето същество. Музиката стои зад работата на цялата Вселена.
Музиката е не само най-великото достижение в живота. Тя е самият живот. Хафиз, великият и прекрасен персийски поет и суфи е казал: „Много хора говорят, че животът е влязъл в човешкото тяло с помощта на музиката, но истината е, че самият живот е музика“. Казаното от Хафиз се основава на легенда, съществуваща на Изток, която разказва как Бог създал статуя от глина по Свой образ и помолил душата да влезе в нея, но душата отказала да бъде заключена — за нея е естествено свободно да лети и да не бъде ограничена и привързана към нещо. В края на краищата, душата така и не пожелала да влезе в този затвор. Тогава Бог помолил ангелите да й посвирят и когато ангелите засвирили, душата изпаднала в екстаз и за да запази този екстаз и да почувства музиката по-ясно, тя влязла в тялото. Разказват, че Хафиз споделил: „Хората казват, че след като чула песента, душата влязла в тялото, но в действителност, самата душа е песен!“ Това е прекрасна легенда, но още по-прекрасно е нейното скрито послание. Вникването в тази легенда ни дава познание за два велики закона. Първият е, че свободата е изконно присъща на душата и най-голямата трагедия на живота се състои в отсъствието на тази свобода. Другата тайна, която легендата открива за нас, е че единствената причина, поради която душата е влязла в това тяло от глина (или материя), е за да изпита музиката на живота, да я усети и преживее най-пълноценно.