Заложница на съдбата
- Автор: Патни Мэри Джо
- Язык: болгарский
- Переводчик: Стамен Стойчев
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Заложница на съдбата». Краткое содержание книги:
Съдбата внезапно се намесва…
Съпругът оздравява напълно и младата лейди Джослин Кендъл се разкайва за прибързаната си постъпка. „Бъдещата вдовица“ е изправена пред коренно различна ситуация, която я обърква напълно…
Какво ли ще се случи?!
Той смръщи рошавите си тъмнокафяви вежди.
— Изпитва силна болка? Това е странно, би трябвало да е напълно скован… — Помисли още малко, след което я засипа със серия от медицински въпроси. Погледът бе напрегнат и съсредоточен.
Сали успя да отговори на повечето от въпросите благодарение на информацията, която бе получила от лекарите в болницата „Йоркският херцог“.
— Колко лаудан взима? — попита Кинлок, след като се бе осведомил подробно за състоянието на Дейвид и лечението му.
Сали се опита да пресметне набързо.
— Около едно шише на два или три дни.
— По дяволите! Не е чудно, че не може да помръдне! Опиумът е чудотворно лекарство, но със странични действия. — Хирургът скръсти ръце пред гърдите си и се замисли. — Утре следобед ще дойда да го прегледам — каза накрая.
Сърцето й подскочи от радост.
— Може ли да дойдете довечера? Той е толкова слаб…
— Не. Не мога. Ако искате да го прегледам, след като съм изпил толкова уиски, значи сте глупачка.
Ръцете му не трепереха, но тя реши, че имаше право.
— Тогава ще дойдете утре рано сутринта, нали? Ще ви дам сто двадесет и пет лири. — Сали пъхна ръка във вътрешния джоб на роклята си. Извади кесията със златните монети и му я подаде.
Кинлок тихо подсвирна, удивен от тежестта на торбичката.
— Вие май сте много напориста, малката. Утре трябва да прегледам няколко пациенти. Мога да дойда най-рано следобед, без да обещавам точен час. Съгласявате се или си тръгвате. — Той й подхвърли обратно кесията.
Засегната от пренебрежителното му обръщение „малката“, Сали язвително заяви:
— Чувала съм, че хирурзите били груби и невъзпитани. Вече знам, че е самата истина.
Вместо да се обиди, Кинлок се изсмя и за пръв път лицето му грейна.
— Забравихте да споменете „дразнещ, нечувствителен, некултурен, простак“. По тази причина към хирурзите се обръщат с „господине“, а не с „докторе“. Ние сме от по-ниска категория, момичето ми. Не го забравяй. — Запуши бутилката с уиски и я остави на бюрото. — Между другото, как ти е името?
— Сали Ланкастър.
— Да, подхожда ти4 — Шотландският му акцент се бе засилил вероятно от питието. — Напиши ми адреса на брат си. Ще дойда утре следобед, вероятно в късния следобед.
Докато Сали пишеше адреса, Кинлок кръстоса ръце на бюрото, отпусна глава върху тях и заспа. Тя внимателно подпря листчето с адреса на бутилката с уиски, сигурна, че така той няма да го пропусне. Преди да си тръгне, изгледа нерешително отпуснатата фигура. Що за човек бе този хирург? Луд шотландец, дразнещ, нечувствителен и всичко останало. Но за пръв път от седмици насам сърцето й бе изпълнено с надеждата, че за Дейвид не всичко бе изгубено.
Вбесена, лейди Джослин гневно захвърли перото върху писалището. Мастилото опръска счетоводната книга на имението. Изида презрително навири глава, отвратена от подобна загуба на самообладание от страна на господарката си, която бе пропиляла следобеда в напразни опити да се съсредоточи върху кореспонденцията и месечните отчети. Така и не успя, понеже вниманието й се оказа обсебено от мислите за мъжа, който лежеше в синята гостна на горния етаж.
Подпря брадичка върху сплетените си ръце и се замисли дали не са смехотворни опасенията и колебанията й да го посети. В края на краищата нали тя бе домакинята в този дом? Господи, какво говореше, та тя не бе само домакиня, а негова законна съпруга! Онази досадница, нахалната му сестра, си бе заминала и нямаше да се върне, защото надменно бе отхвърлила предложението й да спи в съседната стая. За което домакинята й беше безкрайно признателна. Поне в това отношение злонравната му сестра бе проявила здрав разум. Ако се налагаше да се срещат всяка сутрин на закуска, сигурно щеше да се стигне до убийство.
— Да, имаш право, Изида. Тъй като и без това днес няма да свърша нищо, все пак бих могла да надникна в синята гостна… да проверя как е настанен майорът, дали са му осигурени всички удобства… — Или че още диша, мислено добави тя и се надигна от стола. — Мислиш ли, че ще се зарадва, ако му занеса цветя? — в отговор котката я дари с щедра прозявка. — Да, виждам, че мога да разчитам на твоето съгласие. Е, ще сляза набързо до градината.
Събрала цял наръч кремове и жълти рози, добавяйки зелени треви за контраст, Джослин грабна първата ваза, изпречила се пред очите й, за да я занесе в синята гостна. Почука леко на вратата, но не получи отговор и плахо натисна дръжката на бравата. Майорът като че ли спеше, затова младата дама остави вазата с цветята на масичката до леглото му и се отдръпна, втренчила изпитателен поглед в лицето на спящия офицер.
4
Sally (англ.) — остра, духовита забележка. — Б.пр.