Заложница на съдбата

— Доктор Кинлок?

Клепачите му бавно се повдигнаха, разкривайки уморени сини очи.

— Още ли сте тук? Изчезвайте. — Отпи още една солидна глътка.

— Доктор Кинлок, искам да прегледате брат ми.

Той въздъхна и изрече с престорено търпение:

— Госпожице, или каквото там, по дяволите, е името ви, днес съм прегледал повече от петдесетина пациенти, направил съм шест операции и загубих двама под ножа. Дори брат ви да беше самия Прини3, нямаше да го прегледам. Особено пък ако беше Прини. За трети и последен път ви казвам да изчезвате, иначе собственоръчно ще ви изхвърля.

Той прокара уморено ръка през бялата си коса, добавяйки кървава следа към разрешените кичури. Въпреки грубостта, от него струеше интелигентност и в душата на Сали поникна първият кълн на надеждата.

— Брат ми бе ранен при Ватерло — заяви тя, решена на всяка цена да го заведе при Дейвид. — Той е парализиран от кръста надолу, живее в непоносими болки и гасне като призрак.

В очите на Кинлок проблесна искрица съчувствие.

— С такава рана той все едно е мъртъв. Ако ви трябва чудо, обърнете се към църквата „Сейнт Бартоломю“ на отсрещната страна на улицата.

Сали прикова поглед в очите му.

— Не сте ли полагали клетва, докторе? Да помагате на страдащите?

За миг се изплаши, че бе прекалила. После гневът му видимо се стопи.

— Ще ви простя, защото разбирам, че сте загрижена за брат си — рече той с неочаквана мекота в гласа. — Дори ще сметна за комплимент убедеността ви, че съм в състояние да му помогна. За съжаление това, което знаем за човешкото тяло, е нищожно в сравнение с онова, което не знаем. Истинско чудо е, че помагам на когото и да било.

Тя видя тъгата в очите му и се сети за двамата му пациенти, които току-що бяха починали. Нищо чудно, че бе в отвратително настроение.

Кинлок отново отпи от уискито, а после продължи с по-разумен тон:

— Кога беше битката при Ватерло? На осемнадесети юни, ако не се лъжа? Значи са минали почти пет седмици. — Поклати глава и продължи, говорейки на себе си: — Колко проклети операции направих оттогава? И колко мъже умряха?

— Вие сте загрижен за пациентите си — тихо се обади Сали. — Тъкмо това искам за Дейвид. Хирург, който да е силно загрижен да му помогне.

Той се намръщи и отпи следващата голяма глътка.

— С рана в гръбнака, която явно е достатъчно сериозна, за да причини парализа, е истинско чудо, че брат ви все още е жив. Половината от функциите на тялото му са разрушени, има инфекции и рани от залежаването. Човек не може да оцелее в подобни случаи, а от това, което съм видял, смъртта е безспорно избавление. Затова послушайте съвета ми: сбогувайте се с брат си и ме оставете на мира.

Той се накани да се обърне към бюрото, но Сали се протегна и го докосна по ръката.

— Доктор Кинлок, брат ми няма рани по тялото. Просто болките му са непоносими и той чезне с всеки изминал ден. Може ли да го прегледате, моля ви?