Окото на дявола
- Автор: Николов Симеон
- Серия: Крал Мрак #2
- Язык: болгарский
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Окото на дявола». Краткое содержание книги:
При победа отиваш на 140.
При загуба се връщаш в къщата на старицата, вземаш необходимите вълшебни предмети и започваш от 1.
154
Вървиш по брега надолу по течението. Вятърът шуми в листата на дърветата, денят е топъл и би могъл да се нарече приятен, ако не беше подтискащия здрач.
На едно място спираш и поглеждаш реката. Тук водата е по-дълбока, виждат се няколко големи риби. Те подскачат над водата и пляскат с опашки.
Иска ти се да останеш тук, да се окъпеш в топлата вода и да не мислиш за нищо друго, но трябва да изпълниш докрай мисията си.
Мини на 11.
155
Разбойниците ви заобикалят. Брадясалите им сурови лица те гледат с омраза. Сигурен си, че ако им паднеш още веднъж в ръцете, ще те разкъсат на парчета. Тези закоравели типове, които са ограбили и убили толкова хора, колкото са листата на върбата, не си поплюват.
— Върви напред! — заповядаш на главатаря и го побутваш с върха на меча. Грабваш торбата си, мяташ я на рамо без да изпускаш от очи главатаря и продължаваш напред.
Разбойниците вече са готови да се хвърлят върху теб, но главатарят им дава знак. Двамата с него влизате навътре в гората. Бандитите ви следват по петите.
Блъсваш главатаря и се втурваш като луд в гъстия лес. Напразно разбойниците се мъчат да те хванат.
Когато разбираш, че опасността е отминала, виждаш табелка:
Ако решиш да се отклониш от пътя си към шибидашката поляна, мини на 132.
Ако предпочиташ да продължиш напред, прехвърли се на 41.
156
— Ме-е-е-е-е! — продължава да врещи жално пръчоглавият.
Навеждаш се, като с крайчеца на окото следиш да не те нападне изневиделица противникът, и грабваш рога на пръчоглавия. След миг той изчезва в джоба ти.
— Ако ми запазиш живота, ще ти кажа нещо много важно — подхваща на човешки език пръчоглавият.
— Не знам дали заслужаваш — отговаряш ти.
— Ако вървиш все по тая пътека, ще стигнеш до една омагьосана къщичка, стъпила на стар войнишки ботуш. Там можеш да научиш всичко.
— Ботушът ляв ли е или десен?
— Или е ляв, или е десен.
— Живей! — казваш ти на пръчоглавия и тръгваш по пътеката. След стотина крачки тя се раздвоява. По лявата пътека не се забелязват следи от горски животни, по дясната са отпечатани дълбоко следи от копитата на няколко пръчоглави.
Накъде ще тръгнеш?
По лявата пътека — мини на 84.
По дясната пътека — отиваш на 273.
157
Победата над Крачещия по върховете не ти донесе радост, напротив — чувстваш се виновен. Ти не искаше живота му, а само да помогнеш на крал Здрач.
Навеждаш се над падналия и оглеждаш тялото му. Струва ти се, че можеш да му помогнеш. Промиваш раните му с вода от близкия извор. Когато усещаш признаци на живот, разтриваш ръцете и краката му и го оставяш на поляната.
Ако си предпазлив, мини на 305.
Ако предпочиташ решителни действия, прехвърли се на 56.
158
Уморен от дневните скитания заспиваш на улицата до една ограда. Сънят ти е неспокоен, сънищата ти са ужасни: ту върху теб се нахвърлят цели пълчища зелени човечета с дълги оголени зъби, ту се биеш с някакви същества, които имат човешко тяло, стъпала и човка на петел, шарена перушина. Това се повтаря безкрайно.
На зазоряване в съня ти се явява феята на полето и ти казва с тревога в гласа:
— Събуди се! Събуди се! Животът ти е в опасност.
В гласа на полската фея долавяш уплаха.
Отваряш очи. Виждаш как от утринното небе, едва докоснато от розовия цвят на изгряващото слънце, към теб се спускат птиците със светещите човки. Стомахът ти се свива. В ушите ти звучи като гръмотевична буря зловещия писък на хищното ято.
Ако си готов да се пребориш с хищниците, мини на 12.
Ако не чувстваш сили за открит двубой с хищното ято, отиваш на 271.
159
Ливадата с високата трева остава зад гърба ти. Минаваш край малки нивици, засети с царевица. Едрите мамули радват окото, земята е прекопана и добре поливана.
Има ли тук хора? Струва ти се, че има. Наблизо пасе магаренце, а разпрегнатата каручка е оставена до нивата.
Мислиш си да влезеш в нивата, но преди още да решиш какво да направиш, между стъблата на царевицата се появяват трима души. Те са едри, груби, облечени като земеделци. И тримата са еднооки. Всеки от тях гледа само с лявото си око.
Мини на 60.
160
Изпитваш особен трепет при вида на стражите с блестящите шлемове, стиснали в ръце дългите дръжки на алебардите. Не че те е страх от тях, причината за твоето вълнение е съвсем друга — хвърляш се в ново вълнуващо приключение, а всичко хубаво в живота на един скитник идва заедно с една особена, топла тръпка.