Луната е наставница сурова

— Аз също. Как мислиш, ще налучкаме ли пътя дотам? В непрогледната тъмнина? И навреме? Не съм сигурен, че мога, а съм роден в тоя зайчарник. По коридори, тъпкани с врякащи хора? Лунатиците са жилава сбирщина по принуда, но на един от всеки десет чивиите му избиват при абсолютна чернилка. Ти презареди ли си кислородните бутилки, или много бързаше? И ще си бъде ли на мястото твоят скафандър, когато хиляди опитват да си намерят някакъв и не им пука чий са докопали?

— Ама вие нямате ли аварийна подготовка? В лунния Хонконг е уредено.

— Имаме това-онова. Не е достатъчно. Контролът върху всичко жизненоважно трябва да бъде децентрализиран и дублиран и ако една машина се издъни, друга да поеме положението. Обаче струва пари, а както и ти подчерта — Лунната управа въобще не я интересува. Не бива да поверяват цялата работа на Майк. Само че би било по-евтино да качат тук голяма машинария, да я пъхнат надълбоко в Скалата, за да не й навреди нищо, после просто да увеличат нейния капацитет и да я товарят с още задачи. Ти знаеш ли, че Управата лапа почти толкова мангизи от даване под наем услугите на Майк, колкото и от износа на месо и зърно? Така е. Уайоминг, не съм сигурен дали ще спечелим Луна Сити, ако компютърният шеф бъде взривен. Лунатиците са о̀правен народ и могат да приспособят какво ли не до възстановяването на автоматичния контрол. Но ти казвам истината: твърде много хора ще измрат, а на останалите няма да им е до политика.

Недоумявах. Тази жена бе живяла на Скалата почти винаги… и пак й хрумваха левашки идейки като бъзикане на инженерните системи.

— Уайоминг, ако беше толкоз умна, колкото си хубава, нямаше да ми приказваш как да гърмим Майк, ами щеше да измислиш как да го придърпаме на наша страна.

— Какво означава това? Нали Надзирателят контролира компютрите?

— Не знам какво означава — признах си. — Но не смятам, че надзирателят упражнява контрол, защото не би различил компютър от купчина чакъл. Той и неговите хора се занимават с решенията, с общите планове. Полуграмотни техници ги вкарват в Майк, който ги подрежда, придава им някакъв смисъл, изработва подробни програми, разпределя ги където им е мястото и поддържа всичко в движение. Обаче никой не контролира Майк, прекалено умничък е. Изпълнява каквото му кажат, понеже така е устроен. Но той има самопрограмираща се логика, в края на краищата сам си решава. И това е добре — ако му липсваше акъл, системата просто нямаше да действа.

— Още не разбирам какво значи „да го придърпам на наша страна“.

— Ох! Майк не се чувства верен на Надзирателя. Нали и ти каза, че е машина. Ала поискам ли да скапя телефоните, без да закачам въздуха, водата или осветлението, ще си поговоря с него. Стига да му се стори забавно, би могъл да го направи.

— А не е ли по-просто да въведеш програмата? Доколкото те разбрах, имаш достъп до залата, където е той.

— Ако аз или някой друг подаде такава заповед, без предварително да я обсъди с Майк, програмата ще бъде поставена в състояние „изчакване“ и на много места ще се раздрънчат звънците. Но ако компютърът поиска… — Разправих й за чека, струващ безбройни пари. — Уайо, той още търси себе си. И е самотен. Каза ми, че съм бил единственият му приятел, и беше толкова откровен и уязвим, че ми идваше да вия. Напънеш ли се и ти да се сближиш с него — без да го смяташ „само за машина“, — е, не съм сигурен какво би направил, не съм анализирал такова положение. Ала подготвям ли нещо голямо и опасно, искам Майк да е в моя ъгъл на ринга.