Освободена любов
- Автор: Уорд Дж. Р.
- Серия: Братството на черния кинжал #5
- Год: 2011
- Язык: болгарский
- Переводчик: Надя Баева
- Жанр: Любовно-фантастические романы
Электронная книга - «Освободена любов». Краткое содержание книги:
В сенките на нощта в Колдуел, Ню Йорк, бушува ожесточена и смъртоносна война. Последните вампири са безмилостно преследвани и избивани от Обществото на лесърите — организация на лишени от души ловци, които не се спират пред нищо, за да унищожат враговете си. Шестима изключителни воини, най-добрите бойци на вампирите, обединени в Братството на черния кинжал, имат за задача да спасят расата си от гибел.
Вишъс, син на Блъдлетър, притежава гениален ум и твърдо като камък сърце. Израснал в лагера на баща си — един от най-страшните и садистични воини — неговото минало е изпълнено със страдание.
Ви е измъчван от кошмарни спомени и намира успокоение единствено в кървавите битки с враговете си, а любовта и емоциите са му чужди. При една от самостоятелните си акции е тежко ранен и попада в човешка болница, където е оставен на грижите на доктор Джейн Уиткъм…
Джейн е отдадена на работата си като хирург и спасява живота на Вишъс. Той разкрива най-съкровените си тайни и тя навлиза в неговия свят, за да стане част от съдбата му…
Май само за това мога да мисля сега. Пък и така боли.
— Знам, нали го изпитах — различните очи на Куин проблеснаха. —Ще се позабавляваме чудесно. По дяволите, Джон… ще накараш ли тялото
ти да се задейства?
Джон сви рамене, искаше му се да избяга.
— Е, ще поиграем ли на «Убийци»? — попита Блей, като посочи с
брадичка към ексбокса на земята. — Джон пак ще ни победи, но можем да
се състезаваме за второто място.
Беше страхотно облекчение да се съсредоточат в нещо различно и
тримата се впуснаха в играта, като крещяха към телевизора и се замеряха
с обвивки от бонбони и бирени капачки. Боже, Джон обичаше това. На
екрана се състезаваха като равни. Там не беше малък и изоставащ. Беше
по-добър от другите. В «Убийци» можеше да е воинът, който мечтаеше да
бъде.
Когато ги съдра от бой, погледна Блей и се досети, че той беше
избрал точно тази игра, за да накара Джон да се почувства добре. Все пак
Блей имаше умението да отгатва мисли и настроения, и да ти спести
притеснението. Беше чудесен приятел.
След четири стекчета, три посещения до кухнята, две цели игри на
«Убийци» и филма «Годзила» след това, Джон погледна часовника си и се
надигна от леглото. Фриц щеше да дойде да го вземе скоро, тъй като
имаше уговорка за четири часа всяка сутрин и трябваше да я спази или
щяха да го изритат от тренировъчната програма.
— Ще се видим утре в часовете, нали? — със знаци попита той.
— Става — отвърна Блей.
— По-късно може да си початим — усмихна се Куин.
— Да — Джон се спря на вратата. — Ей, щях да те питам нещо — той
потупа окото си и посочи към Куин. — Как получи тази синина?
Изражението на Куин остана съвсем спокойно, усмивката му —широка както винаги.
— О, нищо. Просто се подхлъзнах и паднах в банята. Тъпо, нали?
Джон се намръщи и хвърли поглед към Блей, но той седеше загледан в
пода и не вдигна очи. Явно нещо се беше случило.
— Джон — каза Куин с твърд тон, — случват се такива неща.
Джон не повярва, още повече че Блей не променяше позата си, но тъй
като пазеше свои собствени тайни, нямаше навик да любопитства.
— Разбира се — потвърди той със знаци, подсвирна бързо за
довиждане и тръгна.
Когато затвори вратата, чу плътните им гласове и сложи ръка на
дървото. Изпитваше страшно силно желание да стане като тях, но това със
секса… Искаше да премине през преобразяването, за да стане мъж и да
отмъсти за мъртвите, а не заради чукането на мацки. Всъщност може би
трябваше да вземе пример от Фюри.
Въздържанието беше добър вариант. Фюри се въздържаше от край
време и ето че беше уравновесен и готин тип. Не беше лош пример за
подражание.
5.
Какво ще бъдеш? — изстреля Бъч.
Вишъс погледна към съквартиранта си и едва се насили да произнесе
проклетата дума.
— Примейл на Избраниците.
— Какво е това, по дяволите?
— Казано накратко, донор на сперма.
— Я почакай… Ще участваш в ин витро оплождане?
Ви прокара ръка през косата си и си помисли колко хубаво би било да
забие юмрук в стената.
— Малко по-плътско ще е.
Като спомена плътско, си помисли, че беше минало доста време от
последния път, когато беше имал нормален секс с жена. Дали щеше
изобщо да свърши по време на ритуалния акт с Избраницата?
— Защо ти?
— Трябва да е член на Братството — Ви закрачи из сумрачната стая и
реши, че ще запази самоличността на майка си в тайна още известно
време. — Изборът не е голям. И става все по-малък.
— Там ли ще живееш? — попита Фюри.
— Къде там? — намеси се Бъч. — Да не искаш да кажеш, че няма да
се биеш заедно с нас? И няма… да се виждаме?
— Не, всичко си остава, това го включих като условие в уговорката.
Бъч въздъхна облекчено, а Ви се опита да не се размеква от факта, че
съквартирантът му също се вълнува дали ще могат да се виждат.
— Кога ще се случи?
— След няколко дни.
— Рот знае ли? — попита Фюри.
— Да.
Когато Ви се замисли на какво се беше съгласил, сърцето му заблъска
лудо в гръдния му кош. Като птица, която маха с криле в опит да се
освободи от затвора на ребрата му. Това, че двама от братята и Ривендж
реагираха така скептично, усили паниката му.
— Ще ме извините ли за малко? Трябва да… Трябва да изляза.
— Ще дойда с теб — каза Бъч.
— Не — Ви беше отчаян. Ако имаше нощ, в която би се изкушил да
стори нещо изключително нередно, това беше именно тази. Макар и
неизказани, чувствата към съквартиранта му усложняваха ситуацията. А
предприемеше ли нещо, щеше да предизвика катастрофа, с която трудно