Освободена любов
- Автор: Уорд Дж. Р.
- Серия: Братството на черния кинжал #5
- Год: 2011
- Язык: болгарский
- Переводчик: Надя Баева
- Жанр: Любовно-фантастические романы
Электронная книга - «Освободена любов». Краткое содержание книги:
В сенките на нощта в Колдуел, Ню Йорк, бушува ожесточена и смъртоносна война. Последните вампири са безмилостно преследвани и избивани от Обществото на лесърите — организация на лишени от души ловци, които не се спират пред нищо, за да унищожат враговете си. Шестима изключителни воини, най-добрите бойци на вампирите, обединени в Братството на черния кинжал, имат за задача да спасят расата си от гибел.
Вишъс, син на Блъдлетър, притежава гениален ум и твърдо като камък сърце. Израснал в лагера на баща си — един от най-страшните и садистични воини — неговото минало е изпълнено със страдание.
Ви е измъчван от кошмарни спомени и намира успокоение единствено в кървавите битки с враговете си, а любовта и емоциите са му чужди. При една от самостоятелните си акции е тежко ранен и попада в човешка болница, където е оставен на грижите на доктор Джейн Уиткъм…
Джейн е отдадена на работата си като хирург и спасява живота на Вишъс. Той разкрива най-съкровените си тайни и тя навлиза в неговия свят, за да стане част от съдбата му…
Кормия беше толкова слисана, че не можеше да отговори. Изгонена?
Изгонена… в Далечната страна?
— Отговори! Разбра ли?
— Д-да, Директрис.
— Бъди наясно. Оцеляването на Избраниците и редът, който съм
установила тук, са единствените неща от значение. Всеки, който се опитва
да пречи на едно от двете, ще бъде елиминиран. Припомни си го, когато
изпиташ потребност да се самосъжаляваш. Това е чест и тя ще бъде отнета
със съпътстващите последствия лично от мен. Ясно ли е? Ясно ли е?
Кормия беше останала безмълвна, затова кимна. Директрис разтърси
глава и странно пламъче проблесна в очите й.
— Като изключим произхода ти, ти си напълно неподходяща.
Истината е, че всичко това е напълно неуместно.
Директрис си тръгна, съпътствана от шумоленето на дългия бял
копринен шлейф, който се влачеше зад нея.
Кормия скри глава в дланите си и прехапа долната си устна, като
обмисляше положението: тялото й бе обещано на воин, когото не
познаваше… който произхождаше от безмилостен и жесток баща… а на
плещите й тежеше възвишената традиция на Избраниците.
Чест? Нищо подобно, това беше наказание — за дързостта й да поиска
нещо за себе си.
Когато следващото мартини дойде, Фюри опита да си спомни дали
беше петото. Или шестото? Не беше сигурен.
— Човече, добре, че няма да се бием тази вечер — подхвърли Бъч. —Пиеш тази гадост като вода.
— Жаден съм.
— Очевидно — Бъч се протегна в сепарето. — Колко още смяташ да
седиш тук и да се наливаш, Лорънс Арабски?
— Не е нужно да ми светиш…
— Помести се, ченге.
Бъч и Фюри вдигнаха очи. Ви се бе появил пред масата им
изневиделица и явно нещо се беше случило. Очите му бяха разширени, лицето бледо, изглеждаше, сякаш е претърпял катастрофа, само дето по
него нямаше кръв.
— Здрасти, мой човек — Бъч мръдна вдясно, за да му направи място.
— Мислех, че няма да те видим тази вечер.
Ви седна. Черното му рокерско яке се издуваше и раменете му
изглеждаха наистина огромни. Нетипично за него, той започна да
барабани с пръсти по масата.
Бъч погледна намръщено съквартиранта си.
— Изглеждаш като прегазен на пътя. Какво става?
Вишъс скръсти ръце.
— Не му е тук мястото.
— Да си идем вкъщи тогава.
— Няма начин. Ще бъда затворен там цял ден.
Ви вдигна ръка. Когато сервитьорката дойде, той сложи стотачка на
подноса й.
— «Грей Гус». Щом я изпия, носиш следващата. И това е само
бакшишът.
Тя се усмихна.
— Ще е удоволствие за мен.
Когато момичето се понесе към бара, сякаш беше с ролери, под
свъсените му вежди очите на Ви огледаха подробно ВИП зоната. Той не
проучваше тълпата. Готвеше се за битка. И възможно ли бе от брата… да
се излъчваше слабо сияние?
Фюри погледна наляво и потупа ухото си два пъти като сигнал към
един от пазачите пред частния вход. Охранителят кимна и заговори в
часовника си.
В следващия момент се появи огромен мъж с бръсната отстрани глава
и перчем като на мохикан на темето. Ривендж беше облечен в идеално
скроен черен костюм и държеше черен бастун в дясната си ръка. Докато
вървеше бавно към масата на Братството, клиентите на заведението се
отдръпваха и му правеха път отчасти от респект към едрия му ръст, отчасти от страх заради репутацията му. Всички знаеха кой е и на какво е
способен: Рив беше от тези наркобарони, които проявяваха личен интерес
към средството си за прехрана. Изпречиш ли му се на пътя, можеше да
свършиш накълцан като от мелачка за боклук.
Зетят на Зейдист със смесена кръв неочаквано се оказа съюзник на
Братството, въпреки че истинската природа на Рив усложняваше всичко.
Не беше много разумно да легнеш със симпат. В прекия и преносния
смисъл. Така че не беше лесен като приятел и роднина.
Кривата му усмивка едва разкриваше кучешките зъби.
— Добър вечер, господа.
— Ще възразиш ли да използваме офиса ти за нещо лично? — попита
Фюри.
— Няма да говоря — каза равно Ви, когато питието му пристигна. С
бързо движение на китката го обърна, сякаш огън гореше в стомаха му, а
течността беше вода. — Няма.
Фюри и Бъч срещнаха погледи в пълно съгласие. Вишъс щеше да
отстъпи и още как.
— Офисът ти? — повтори Фюри на Ривендж.
Рив изискано повдигна вежда, а аметистово сините му очи светеха
проницателно.
— Не съм сигурен, че ще искате да го ползвате. Подслушва се и всяка
сричка се записва. Освен… разбира се… когато аз съм там.
Не беше идеално, но всичко, което би наранило Братството, би