Освободена любов
- Автор: Уорд Дж. Р.
- Серия: Братството на черния кинжал #5
- Год: 2011
- Язык: болгарский
- Переводчик: Надя Баева
- Жанр: Любовно-фантастические романы
Электронная книга - «Освободена любов». Краткое содержание книги:
В сенките на нощта в Колдуел, Ню Йорк, бушува ожесточена и смъртоносна война. Последните вампири са безмилостно преследвани и избивани от Обществото на лесърите — организация на лишени от души ловци, които не се спират пред нищо, за да унищожат враговете си. Шестима изключителни воини, най-добрите бойци на вампирите, обединени в Братството на черния кинжал, имат за задача да спасят расата си от гибел.
Вишъс, син на Блъдлетър, притежава гениален ум и твърдо като камък сърце. Израснал в лагера на баща си — един от най-страшните и садистични воини — неговото минало е изпълнено със страдание.
Ви е измъчван от кошмарни спомени и намира успокоение единствено в кървавите битки с враговете си, а любовта и емоциите са му чужди. При една от самостоятелните си акции е тежко ранен и попада в човешка болница, където е оставен на грижите на доктор Джейн Уиткъм…
Джейн е отдадена на работата си като хирург и спасява живота на Вишъс. Той разкрива най-съкровените си тайни и тя навлиза в неговия свят, за да стане част от съдбата му…
Бащата на Ви се бе изправил като огромен парен чук, на път да се
стовари, със здраво вкопани нозе и безизразни очи. Той беше най-едрият
в лагера. Говореше се, че бил най-грамадният мъж, раждал се някога в
расата им, и присъствието му всяваше страх по две причини: размерите
му и неговата непредвидимост. Настроенията му се меняха непрестанно
и прищевките му бяха жестоки, но Ви прозираше истината зад
променливия му нрав. Нищо не се правеше без намерение да се постигне
съответният ефект. Злобата и коварството му бяха толкова големи, колкото и мускулите му.
— Събуди се — проехтя гласът на Блъдлетър. — Докато
лентяйстваш, тоя слабак ще те окраде.
Ви се сви надалече от баща си, но започна да яде, като забиваше
зъбите си в месото и дъвчеше бързо, колкото можеше. Знаеше, че
вероятно ще бъде пребит и от двамата, така че трябваше да погълне
възможно най-много, преди наказанието да се стовареше върху него.
Дебелакът започна да се извинява, но Блъдлетър го изрита в
стъпалата с подкованите си ботуши. Лицето на мъжа посивя, но той
знаеше, че трябва да мълчи.
— Причините за случката са досадни за слушане — Блъдлетър се взря
във войника. — Интересува ме какво смяташ да предприемеш.
Без да се поколебае и за миг, войникът сви юмрук, замахна и го заби
над хълбока на Ви. Ви изпусна хапката си, тъй като ударът беше изкарал
въздуха от дробовете му и месото от устата му. Той изпъшка, вдигна го
от мръсната земя и отново го налапа. От прахоляка в пещерата бе
станало солено на вкус.
След като побоят започна, Ви продължаваше да яде между ударите, докато не почувства как прасецът му се огъна почти до счупване. Извика
и изпусна бута. Някой се втурна и го отнесе.
Блъдлетър през цялото време се смееше, без да се усмихва. Звуците
излизаха от устата му подобни на лай и бяха режещи като ножове.
После сложи край на всичко. Без никакво усилие сграбчи дебелака за тила
и го запрати към скалата.
Подкованите ботуши на Блъдлетър се спряха пред лицето на Ви.
— Подай ми кинжала.
Ви примигна със сухи очи и се опита да помръдне.
Кожените бричове прошумолиха и лицето на Блъдлетър се озова пред
това на Ви.
— Подай ми кинжала или ще те пратя да заместиш жените тази
вечер.
Войниците, струпали се около баща му, се изхилиха и някой метна
камък, който улучи Ви точно по ранения крак.
— Кинжалът ми, момче.
Вишъс заби малките си пръсти в мръсотията и запълзя към
оръжието. Въпреки че беше на по-малко от метър разстояние, му се
стори, че е на километри. Когато най-накрая положи длан отгоре му, се
наложи да използва и двете си ръце, за да го измъкне от пепелта, тъй
като беше много слаб. Стомахът му се обръщаше от болката и когато
изтегли острието, повърна месото, което беше откраднал.
Изчака да спре да му се повдига и подаде оръжието на баща си, който се беше изправил в пълния си ръст.
— Стани! — нареди Блъдлетър. — Или мислиш, че аз трябва да се
поклоня на нищожество като теб?
Ви едва беше успял да седне и се зачуди как да повдигне цялото си
тялото, като не можеше да помести дори раменете си. Прехвърли
кинжала в лявата ръка, опря дясната на земята и се оттласна. Болката
беше толкова силна, че му причерня… И после се случи чудо. Отвътре го
завладя искряща светлина, сякаш слънчеви лъчи изпълниха вените му и
прогониха болката, докато не го освободиха от нея напълно. Възвърна
нормалното си зрение и видя, че ръката му искри.
Сега не беше моментът за чудеса. Повдигна се от земята, като се
стараеше да не отпуска тежестта върху ранения си крак. С трепереща
ръка подаде кинжала на баща си.
Блъдлетър остана загледан в него за миг, сякаш изненадан, че Ви се
беше изправил на крака. После грабна оръжието и се обърна.
— Някой да го повали обратно долу. Наглостта му ме обижда.
Ви отново се превърна в купчина, когато заповедта бе изпълнена.
Светлината го напусна и отстъпи място на агонията. Подготви се за
още удари, но когато чу рева на тълпата, разбра, че наказанията на
загубилите щяха да бъдат забавлението за деня, а не той.
Докато лежеше потънал в нещастието си и се опитваше да диша, въпреки смазаното си тяло, си представи жена, облечена в бяла роба. Тя
го пое в ръцете си, зашепна му нежни думи, погали косата му и го утеши.
Зарадва се на видението. Тя беше въображаемата му майка. Тази, която го обичаше и искаше той да е на сигурно и топло място и
нахранен. Нейният образ го беше запазвал жив безброй пъти и му даваше
единствената утеха, която някога беше познал.