Освободена любов
- Автор: Уорд Дж. Р.
- Серия: Братството на черния кинжал #5
- Год: 2011
- Язык: болгарский
- Переводчик: Надя Баева
- Жанр: Любовно-фантастические романы
Электронная книга - «Освободена любов». Краткое содержание книги:
В сенките на нощта в Колдуел, Ню Йорк, бушува ожесточена и смъртоносна война. Последните вампири са безмилостно преследвани и избивани от Обществото на лесърите — организация на лишени от души ловци, които не се спират пред нищо, за да унищожат враговете си. Шестима изключителни воини, най-добрите бойци на вампирите, обединени в Братството на черния кинжал, имат за задача да спасят расата си от гибел.
Вишъс, син на Блъдлетър, притежава гениален ум и твърдо като камък сърце. Израснал в лагера на баща си — един от най-страшните и садистични воини — неговото минало е изпълнено със страдание.
Ви е измъчван от кошмарни спомени и намира успокоение единствено в кървавите битки с враговете си, а любовта и емоциите са му чужди. При една от самостоятелните си акции е тежко ранен и попада в човешка болница, където е оставен на грижите на доктор Джейн Уиткъм…
Джейн е отдадена на работата си като хирург и спасява живота на Вишъс. Той разкрива най-съкровените си тайни и тя навлиза в неговия свят, за да стане част от съдбата му…
телосложение на ръгбист, той очевидно беше преминал отдавна ритуала
по приемането и Ви го отгатна не само заради избледняващата естествена
пигментация, а и защото лесърът скочи уверено на крака, вдигна ръце
пред гърдите си и устреми напред цялото си тяло.
Двамата се спуснаха един към друг и срещата им беше като удар
между два автомобила. Броня в броня. Тежестта на единия срещу тежестта
на другия. Мощ срещу мощ. Вместо поздрав Ви получи удар в челюстта, който раздруса мозъка му. Успя да го замае за кратко, но това не му
попречи да отвърне достатъчно силно, че да завърти лесъра като пумпал.
Застана зад гърба му и сграбчи мръсника за черното кожено яке, като
отдели бойните му ботуши от земята.
Ви обичаше борбата. Беше добър в схватките на земя.
Но онзи беше доста бърз. Скочи от заледения тротоар и му запрати
такъв ритник, че органите на Ви се разбъркаха като тесте карти. Той
залитна назад и стъпи върху бутилка от кока-кола. Изкълчи крака си и
политна към асфалта, но продължи да следи с поглед бързите движения на
убиеца. Мръсникът се насочи към глезена на Ви, сграбчи го за стъпалото
и го изви с цялата сила на раменете и ръцете си.
От устата на Ви се откъсна вик, докато падаше на земята по лице, но
той изключи болката от съзнанието си. Използва пострадалия крак и
ръцете си за опора, присви свободния крак към гърдите си и го стовари
като чук върху коляното на противника си и надроби ставата му. Това
наруши равновесието на лесъра и той се сгромоляса върху гърба на Ви.
Двамата се вкопчиха един в друг с цялата сила на бицепсите си и се
завъргаляха наоколо, докато не се озоваха до мъртвия вампир. Когато
убиецът захапа ухото на Ви, това вече му дойде в повече. Откъсна се от
зъбите на лесъра и го удари с юмрук в челото, с което го зашемети за
достатъчно дълго, за да се освободи.
Почти.
Точно когато измъкваше краката си изпод убиеца, острие на нож се
заби над хълбока му. Острата, пронизваща болка беше като ужилване на
пчела. Знаеше, че острието е разкъсало кожата и е проникнало в мускула
точно под ребрата, от лявата му страна.
Да му се не види, имаше пробито черво, ситуацията щеше да се
влоши, и то бързо. Беше време да сложи край на битката.
Изпълнен с енергия от нараняването, Ви сграбчи лесъра за брадичката
и тила и усука главата му. Звукът на отделянето на черепа от гръбначния
стълб беше като от счупен клон на дърво. Тялото мигом се отпусна.
Ръцете паднаха тежко на земята, а краката престанаха да се движат.
Ви притисна раната си с ръка. Силите му започваха да се изчерпват.
Беше покрит със студена пот и ръцете му трепереха, но трябваше да си
довърши работата. Бързо взе да пребърква лесъра за документ за
самоличност, преди да се погрижи негодникът да изчезне.
Погледът му срещна този на убиеца, чиито устни се раздвижиха леко.
— Името ми… някога беше Майкъл. Преди… осемдесет и три години.
Майкъл Клосник.
Ви отвори портфейла му и откри шофьорска книжка.
— Майкъл, приятно пътуване към ада.
— Радвам се, че всичко… свърши.
— Не е. Не го ли знаеш? — по дяволите, болката ставаше непоносима.
— Новата ти градска къща е тялото на Омега, приятелче. Ще си живееш
там без наем завинаги.
Безцветните очи се отвориха широко.
— Лъжеш.
— Защо да си правя този труд? — поклати глава Ви. — Шефът ти не
го ли е споменавал? Очевидно не.
Ви извади един от кинжалите, с усилие замахна с ръка и прободе с
острието широките му гърди. Светлината, заструила оттам, беше
достатъчна да освети цялата улица. Заради силните пориви на вятъра една
искра попадна и върху мъртвия вампир. Двете тела бяха унищожени и в
студената вечер не остана нищо, освен острата миризма на бебешка пудра.
По дяволите! Сега как щеше да съобщи на семейството на цивилния?
Вишъс претърси района и след като не откри друг портфейл, се опря
на една кофа за боклук. Дишаше плитко. При всяко поемане на въздух
имаше чувството, че е наръгван отново, но липсата на кислород не беше
добър избор, така че трябваше да изтърпи.
Преди да извади телефона си, за да повика помощ, погледна към
кинжала. Черното му острие беше покрито с мастилената кръв на лесъра.
Прехвърли отново битката в главата си и си представи някой друг вампир
на свое място. Някой не така силен. Някой, който нямаше суровата му
закалка.
Повдигна облечената си в ръкавица ръка. Ако проклятието му го беше
определяло като личност, то Братството и неговата висша цел бяха