Освободена любов
- Автор: Уорд Дж. Р.
- Серия: Братството на черния кинжал #5
- Год: 2011
- Язык: болгарский
- Переводчик: Надя Баева
- Жанр: Любовно-фантастические романы
Электронная книга - «Освободена любов». Краткое содержание книги:
В сенките на нощта в Колдуел, Ню Йорк, бушува ожесточена и смъртоносна война. Последните вампири са безмилостно преследвани и избивани от Обществото на лесърите — организация на лишени от души ловци, които не се спират пред нищо, за да унищожат враговете си. Шестима изключителни воини, най-добрите бойци на вампирите, обединени в Братството на черния кинжал, имат за задача да спасят расата си от гибел.
Вишъс, син на Блъдлетър, притежава гениален ум и твърдо като камък сърце. Израснал в лагера на баща си — един от най-страшните и садистични воини — неговото минало е изпълнено със страдание.
Ви е измъчван от кошмарни спомени и намира успокоение единствено в кървавите битки с враговете си, а любовта и емоциите са му чужди. При една от самостоятелните си акции е тежко ранен и попада в човешка болница, където е оставен на грижите на доктор Джейн Уиткъм…
Джейн е отдадена на работата си като хирург и спасява живота на Вишъс. Той разкрива най-съкровените си тайни и тя навлиза в неговия свят, за да стане част от съдбата му…
Чакаш дадена дата за участие в ритуал. Чакаш да се появи Скрайб
Върджин. Чакаш Директрис да ти възложи задачи. Чакаш с охота, търпение и разбиране или опозоряваш традицията, на която служиш. Тук
никоя от сестрите не беше по-значима от друга. Като Избрана, ти си част
от цялото, една от многото молекули, които формират действащо духовно
тяло… едновременно от огромно значение и съвършено незначително.
Така че горко на жената, която не се справи със задълженията си и
провали и останалите.
Днешното чакане бе неизбежно тежко. Кормия беше съгрешила и
очакваше наказанието си.
От дълго време бе искала преобразяването й да настъпи, тайно бе
нетърпелива, но не заради благото на Избраниците. Искаше да е напълно
завършена. Искаше да чувства значимост в дъха и сърцето си, да получи
подобаващото й се място във вселената, не да е просто една от спиците в
колелото. Вярваше, че преобразяването е като ключ към свободата.
Промяната й бе дадена съвсем наскоро, когато беше поканена да пие
от чашата в храма. Първоначално беше въодушевена, като мислеше, че
тайният й копнеж е останал незабелязан и все пак е постигнат. Но тогава
дойде наказанието.
Огледа тялото си; винеше гърдите и бедрата си за това, което й се
случи. Упрекваше се, че поиска да е различна. Трябваше да остане
каквато си беше…
Тънката копринена завеса на вратата се отмести и влезе Избраницата
Амалия, една от личните атендантки на Скрайб Върджин.
— Значи е решено — промълви Кормия, като стискаше пръстите си до
болка.
— Да — усмихна се меко Амалия.
— Колко още?
— Ще дойде, след като приключи усамотението на Нейна Святост.
Отчаянието накара Кормия да попита немислимото.
— Не може ли да е друга от нас? Има такива, които искат това.
— Ти си избраната — и тъй като очите на Кормия се напълниха със
сълзи, Амалия я приближи безшумно с босите си крака. — Той ще бъде
нежен с тялото ти. Ще бъде…
— Нищо подобно. Той е син на воина Блъдлетър.
— Какво? — отскочи Амалия.
— Скрайб Върджин не ти ли каза?
— Нейна Святост каза само, че е уговорено с някого от Братството, достоен воин.
Кормия поклати глава.
— Каза ми го по-рано, когато дойде при мен. Мислех, че всички
знаят.
Амалия смръщи вежди загрижено. Без да каже нищо, седна на леглото
и притегли Кормия към себе си.
— Не искам това — прошепна Кормия — Прости ми, сестро, но не го
искам.
Гласът на Амалия не звучеше убедително, когато пророни: — Всичко ще е наред… честно.
— Какво става тук? — острият глас ги накара да се разделят, сякаш
някой ги дръпна една от друга.
Директрис бе застанала на прага и се взираше в тях с подозрение. С
книга в едната ръка и черна перлена броеница в другата, тя бе същинско
въплъщение на призванието и целите на Избраниците.
Амалия стана бързо, но нямаше как да скрие, че бяха заловени в
прегрешение. Една Избраница трябва винаги да показва възторг от
положението си; всякаква друга емоция се смяташе за отклонение, което
се плащаше с разкаяние. А тях ги хванаха.
— Сега ще говоря с Избраницата Кормия — съобщи Директрис. —Насаме.
— Разбира се — Амалия отиде до вратата с наведена глава. —Извинете ме, сестри.
— Трябва да отидеш в Храма на Изкуплението, нали така?
— Да, Директрис.
— Остани там до края на цикъла. Ако те видя наоколо, ще бъда
крайно недоволна.
— Да, Директрис.
Кормия стискаше затворените си очи и се молеше за приятелката си, докато тя се отдалечаваше. През целия цикъл в онзи храм? Там можеше да
се полудее от липсата на сетивни усещания.
Директрис продължи, като изговаряше думите отсечено.
— И теб бих изпратила там, ако не беше нужно да участваш в други
неща.
Кормия избърса сълзите си с бърз жест.
— Да, Директрис.
— Трябва да започнеш да се подготвяш, като прочетеш това —подвързаната в кожа книга бе оставена на леглото. — Описва в
подробности правата на Примейла и твоите задължения. Когато
приключиш, ще пристъпиш към сексуалното обучение.
О, Скрайб Върджин, само не Директрис… моля те, не Директрис…
— Лейла ще е наставницата ти — когато раменете на Кормия се
отпуснаха, Директрис процеди: — Трябва ли да се обиждам от
облекчението ти, че няма аз да те инструктирам?
— Съвсем не, сестро.
— Неискреността ти също е обидна. Погледни ме. Погледни ме.
Кормия вдигна очи, но нямаше как да не се отдръпне от страх при
острия взор на Директрис.
— Трябва да изпълниш дълга си, и то добре, или ще те изгоня.
Разбираш ли? Ще бъдеш изгонена.