Освободена любов
- Автор: Уорд Дж. Р.
- Серия: Братството на черния кинжал #5
- Год: 2011
- Язык: болгарский
- Переводчик: Надя Баева
- Жанр: Любовно-фантастические романы
Электронная книга - «Освободена любов». Краткое содержание книги:
В сенките на нощта в Колдуел, Ню Йорк, бушува ожесточена и смъртоносна война. Последните вампири са безмилостно преследвани и избивани от Обществото на лесърите — организация на лишени от души ловци, които не се спират пред нищо, за да унищожат враговете си. Шестима изключителни воини, най-добрите бойци на вампирите, обединени в Братството на черния кинжал, имат за задача да спасят расата си от гибел.
Вишъс, син на Блъдлетър, притежава гениален ум и твърдо като камък сърце. Израснал в лагера на баща си — един от най-страшните и садистични воини — неговото минало е изпълнено със страдание.
Ви е измъчван от кошмарни спомени и намира успокоение единствено в кървавите битки с враговете си, а любовта и емоциите са му чужди. При една от самостоятелните си акции е тежко ранен и попада в човешка болница, където е оставен на грижите на доктор Джейн Уиткъм…
Джейн е отдадена на работата си като хирург и спасява живота на Вишъс. Той разкрива най-съкровените си тайни и тя навлиза в неговия свят, за да стане част от съдбата му…
наранило и сестрата на Рив като съпруга на Зи. Въпреки че беше
наполовина симпат, той имаше мотивация да не допуска нещо да се
обърка.
Фюри се измъкна от сепарето и се втренчи във Ви.
— Вземи си питието.
— Не.
Бъч стана.
— Тогава го остави. Защото, след като няма да се прибереш вкъщи, ще говорим тук.
Очите на Ви заискриха. И не само те.
— По дяволите…
Бъч се подпря на масата.
— В момента разпръскваш аура, като че ли задникът ти е включен в
контакта. Така че сериозно ти препоръчвам да зарежеш глупостите от
рода «сам съм на света» и да дотътриш мизерната си персона в офиса на
Рив, преди да ни е припарило. Ясно?
Дълго време не се случи нищо, освен че Бъч и Ви се гледаха един
друг. Тогава Ви се изправи и тръгна към офиса на Рив. По пътя гневът му
разпръсна отровна миризма на химикали, такава, от която ти пари на носа.
Ченгето беше единственият, който можеше да се справи с Ви в това
му състояние.
Слава Богу, че го имаше ирландеца.
Тръгнаха вкупом към вратата, пазена от двамата маври, и се отзоваха
в кабинета на Ривендж, подобен на пещера. Щом влязоха, Рив отиде зад
бюрото, протегна ръка под него и се чу кратко изпукване.
— Чисто е — съобщи той и потъна в черния кожен стол.
Всички се втренчиха във Ви… който изведнъж се превърна в звяр от
зоологическата градина, обикалящ с вид, сякаш иска да изяде някого.
Накрая братът спря в ъгъла на стаята, най-отдалечен от Бъч.
Приглушената светлина над него беше по-слаба от тази, която излъчваше
кожата му.
— Кажи нещо — меко рече Бъч.
Без да отрони и дума, Ви извади нещо от задния си джоб. Вдигна
ръката си и тежък златен медальон се залюля на края на копринен шнур.
— Изглежда, имам нова длъжност.
— О… по дяволите! — прошепна Фюри.
Обстановката в стаята на Блей бе стандартната за Джон и приятелите
му. Джон беше в долния край на леглото. Блей седеше на пода с
кръстосани крака. Куин се беше изтегнал в тапициран шезлонг, който
побираше едва половината от новото му тяло. Имаше отворени бутилки
«Корона» и пръснати наоколо пакетчета с чипс.
— Хайде, издай тайната — подкани Блей. — Как беше
преобразяването?
— Зарежи го преобразяването, правих секс — Блей и Джон се
ококориха и Куин се засмя. — Да, вярно. Направих дебюта, така да се
каже.
— Не се занасяй — задъхано промълви Блей.
— Истина е — Куин отметна глава назад и изгълта половината от
бирата си. — Ще кажа само, че това преобразяване… човече… — той
погледна Джон и различните му очи се присвиха. — Готви се, братле.
Трудно е. Ще ти се иска да си умрял. Ще се молиш за това. Тогава вече
става непоносимо.
Блей кимна.
— Ужасно е.
Куин довърши бирата си и изхвърли бутилката в кошчето за боклук.
— Мен ме гледаха. Теб също, нали?
Блей кимна, а Куин се размърда, за да извади нова «Корона» от
минибара.
— Да… беше притеснително. Баща ми беше в стаята. Нейният баща —също. И всичко това, докато тялото ми се разцепва. Щях да се засрамя, но
бях твърде зает да страдам.
— Кого използва? — попита Блей.
— Марна.
— Супер.
Клепачите на Куин се притвориха.
— Да, беше много добра.
Челюстта на Блей увисна.
— Тя? Тя беше тази, която ти…
— Да.
Куин се засмя, когато Блей падна назад, сякаш бе прострелян в
гърдите.
— Марна. Знам. И на мен ми е трудно да повярвам.
Блей повдигна глава.
— Как се случи? И Господ ми е свидетел, че ще те фрасна, ако
пропуснеш нещо.
— Да бе, сякаш ти беше много откровен за себе си.
— Не избягвай отговора. Започвай да лаеш, защото ти си едно псе.
Куин се премести напред, а Джон последва примера му и седна на
самия ръб на леглото.
— Добре, значи всичко беше приключило. Имам предвид… бях
приключил с пиенето, преобразяването беше свършило, лежах на леглото
като… прегазен от влак. Тя остана, в случай че имам нужда да пия още от
кръвта й, седнала на стол в ъгъла. Баща ми и нейният си говореха и май
изгубих съзнание. В следващия момент се озовавам сам в стаята. Вратата
се отваря и влиза Марна. Казва, че си е забравила пуловера или нещо от
сорта. Само я поглеждам и… Блей, ти знаеш как изглежда тя, нали? От
вида й мигом получавам ерекция. Можеш ли да ме виниш?
— Ни най-малко.
Джон примигна и се приведе още по-напред.
— И така, бях завит с чаршаф, но тя някак разбра. Човече, оглеждаше
ме и се усмихваше, а аз само си казах наум: «О, Боже мой». Тогава баща й
я извика от антрето долу. Двамата трябваше да останат да преспят у нас, защото, докато мине преобразяването, вече се беше съмнало, но очевидно