Освободена любов
- Автор: Уорд Дж. Р.
- Серия: Братството на черния кинжал #5
- Год: 2011
- Язык: болгарский
- Переводчик: Надя Баева
- Жанр: Любовно-фантастические романы
Электронная книга - «Освободена любов». Краткое содержание книги:
В сенките на нощта в Колдуел, Ню Йорк, бушува ожесточена и смъртоносна война. Последните вампири са безмилостно преследвани и избивани от Обществото на лесърите — организация на лишени от души ловци, които не се спират пред нищо, за да унищожат враговете си. Шестима изключителни воини, най-добрите бойци на вампирите, обединени в Братството на черния кинжал, имат за задача да спасят расата си от гибел.
Вишъс, син на Блъдлетър, притежава гениален ум и твърдо като камък сърце. Израснал в лагера на баща си — един от най-страшните и садистични воини — неговото минало е изпълнено със страдание.
Ви е измъчван от кошмарни спомени и намира успокоение единствено в кървавите битки с враговете си, а любовта и емоциите са му чужди. При една от самостоятелните си акции е тежко ранен и попада в човешка болница, където е оставен на грижите на доктор Джейн Уиткъм…
Джейн е отдадена на работата си като хирург и спасява живота на Вишъс. Той разкрива най-съкровените си тайни и тя навлиза в неговия свят, за да стане част от съдбата му…
Дебелакът се наведе над него. Зловонният му, влажен дъх обгърна
носа на Вишъс.
— Ако отново откраднеш от мен, ще ти причиня неща, от които
няма да се излекуваш.
Войникът се изплю в лицето на Ви, после го сграбчи и го захвърли
като безполезен боклук надалече от постелята си.
Последното нещо, което зърна, преди да загуби съзнание, бяха
останалите претранси, довършващи бута с наслада.
6.
Ви изруга и се отърси от спомена. Погледът му се застрелка из
уличката, на която стоеше, като стар вестник, понесен от вятъра.
Наистина беше скапан. Чувстваше се, сякаш тялото му вече е неспособно
да съхранява съдържанието си, и всичко щеше да се излее навън като
река. Каша. Истинска каша.
Добре, че тогава не е бил наясно каква пълна глупост е била цялата
тази илюзия с милата му и любяща майка.
Това би го наранило повече от всяко насилие спрямо него.
Извади медальона от задния си джоб и се взря в него. Няколко минути
по-късно още го гледаше, когато той падна на земята и се изтърколи като
монета. Намръщи се, но скоро осъзна, че «нормалната» му ръка беше
прогорила каишката.
Майка му беше същински его маниак. Ръководеше съществуването на
расата им, но това не й стигаше. О, не! Тя трябваше да се намеси лично.
Майната му. Нямаше да й достави удоволствието от стотици внуци.
Беше се провалила като родител. Защо да й дава ново поколение, което да
съсипва?
А имаше и друга причина, поради която не биваше да става Примейл.
Той беше син на баща си и жестокостта беше част от неговата ДНК.
Можеше ли да си има доверие, че няма да си го изкара на Избраницата.
Жените нямаха вина и не заслужаваха това, което би се озовало между
краката им, ако станеха едно цяло с него. Нямаше да участва в това.
Ви запали ръчно свита цигара, вдигна медальона и напусна уличката, като зави надясно по «Трейд Стрийт». Изпитваше болезнена нужда да се
бие, преди да е настъпила зората.
Обзалагаше се, че ще открие няколко лесъри из бетонния лабиринт на
градския център.
Вероятно щеше да спечели облога. Войната между Обществото на
лесърите и вампирите имаше едно-единствено правило. Не се биеха в
близост до хората. Последното, от което имаха нужда, бяха човешки
жертви или свидетели, така че битките им бяха скрити, а
градоустройството на Колдуел предоставяше идеална възможност за това.
Благодарение на масовото изтегляне към предградията през седемдесетте
години, тук тъмните улички и изоставените сгради изобилстваха. А и
малкото хора по улиците се интересуваха единствено от разнообразните
си пороци. Което значеше, че бяха заети с друго: да създават на
полицията купища грижи.
Докато се придвижваше, се стараеше да остава извън обсега на
светлините, хвърляни от уличните лампи и отразявани от колите.
Благодарение на лошото време наоколо нямаше много пешеходци, така че
беше съвсем сам, когато отмина бара «Макграйдър», «Скриймърс» и един
новооткрит стриптийз клуб, последвани от заведение за мексиканска
бърза закуска и китайски ресторант, притиснат от двете страни от
ателиета за татуировки. Няколко пресечки по-нататък отмина и
жилищната сграда на «Ред Авеню», в която беше живяла Бет, преди да се
запознае с Рот.
Ви вече се канеше да тръгне обратно към центъра на града и
изведнъж се закова на място. Навири нос. Вдиша. Повеят на вятъра донесе
миризма на бебешка пудра и тъй като едва ли имаше някое бебе навън
толкова късно, той разбра, че врагът е наблизо.
Но във въздуха се носеше и още нещо. Нещо, което накара кръвта му
да замръзне.
Ви откопча якето си, за да има достъп до кинжалите, и се затича по
Двадесета улица, следвайки миризмата. Двадесета беше еднопосочна
пряка на «Трейд Стрийт», на която се помещаваха офис сгради, пусти в
този час на нощта. Докато се движеше по неравния кален тротоар, усети
миризмата да се засилва.
Имаше чувството, че е закъснял.
Пет пресечки по-нататък видя, че е бил прав.
Другата миризма беше от пролятата кръв на цивилен вампир.
Облаците се отдръпнаха и луната освети ужасяваща гледка: преминал
преобразяването мъжки вампир, облечен в разпокъсани дрехи, бе проснат
на земята. Тялото му беше извито, а лицето — смазано до неузнаваемост.
Лесърът, извършил убийството, пребъркваше джобовете му, за да открие
домашния адрес, където да продължи касапницата.
Убиецът усети Ви и се озърна през рамо. Беше блед като стена.
Безцветните му коса, кожа и очи бяха като тебешир. Огромен, с