Освободена любов
- Автор: Уорд Дж. Р.
- Серия: Братството на черния кинжал #5
- Год: 2011
- Язык: болгарский
- Переводчик: Надя Баева
- Жанр: Любовно-фантастические романы
Электронная книга - «Освободена любов». Краткое содержание книги:
В сенките на нощта в Колдуел, Ню Йорк, бушува ожесточена и смъртоносна война. Последните вампири са безмилостно преследвани и избивани от Обществото на лесърите — организация на лишени от души ловци, които не се спират пред нищо, за да унищожат враговете си. Шестима изключителни воини, най-добрите бойци на вампирите, обединени в Братството на черния кинжал, имат за задача да спасят расата си от гибел.
Вишъс, син на Блъдлетър, притежава гениален ум и твърдо като камък сърце. Израснал в лагера на баща си — един от най-страшните и садистични воини — неговото минало е изпълнено със страдание.
Ви е измъчван от кошмарни спомени и намира успокоение единствено в кървавите битки с враговете си, а любовта и емоциите са му чужди. При една от самостоятелните си акции е тежко ранен и попада в човешка болница, където е оставен на грижите на доктор Джейн Уиткъм…
Джейн е отдадена на работата си като хирург и спасява живота на Вишъс. Той разкрива най-съкровените си тайни и тя навлиза в неговия свят, за да стане част от съдбата му…
биха се справили както той, така и Мариса и Бъч. — Трябва да остана сам.
Ви прибра проклетия медальон обратно в задния си джоб и напусна
смазващо тихия офис. Излезе забързано през страничната врата и пое по
уличката. Искаше да се натъкне на лесър. Трябваше да намери поне един.
Понечи да се помоли на Скрайб Вър…
Ви замръзна на място. По дяволите! Със сигурност повече нямаше да
се моли на майка си. Или да използва тази дума.
Облегна се на студената тухлена стена на «Зироу Сам» и въпреки че
беше толкова болезнено, не можа да спре нахлуващите спомени за живота
си във военния лагер.
Лагерът се намираше в дълбока пещера в Централна Европа. Тя беше
дом на около трийсет войници, но имаше и други обитатели. Дузина
претранси бяха пратени там за обучение и още около десетина жени, които да хранят и обслужват мъжете.
Блъдлетър управляваше лагера от години и беше създал някои от
най-добрите бойци на расата им. Четирима от членовете на
Братството бяха започнали тук под опеката на баща му. Много други не
бяха оцелели.
В спомените си Ви беше гладен и премръзнал и наблюдаваше с
негодуващ стомах как останалите се хранят. Гладът беше ръководил
него, както и останалите претранси, от ранна детска възраст.
Едничката му мотивация беше да се нахрани, независимо на каква цена.
Вишъс чакаше в сенките на пещерата, като избягваше да попада в
трепкащата светлина на лагерния огън. Седем пресни сърни бяха
погълнати с лудешка скорост. Войниците режеха месото от костите и
дъвчеха като животни. Всички претранси потреперваха от глад, докато
наблюдаваха пира отстрани.
Като всички останали Ви беше докаран до ръба от глад. Но не
стоеше редом с другите младежи. Беше се усамотил в един далечен и
тъмен ъгъл и не отделяше поглед от жертвата си.
Войникът, набелязан от него, беше дебел като прасе. Нагънатата
плът преливаше от кожените му панталони, а чертите на лицето му
бяха заличени от тлъстини. През повечето време Лакомникът не носеше
туника и увисналите му гърди и стомах подскачаха, докато се перчеше
наоколо, подритваше лагерните кучета или преследваше някоя жена.
Въпреки цялата си леност той беше жесток убиец. Липсата му на
бързина се компенсираше от брутална сила. Юмруците му бяха с размера
на мъжка глава и се говореше, че късал крайниците на лесърите и ги
ядял.
При всяко хранене той беше от първите, които се докопваха до
месото и ядеше с невиждана скорост, въпреки че липсата му на сръчност
го затрудняваше. Не обръщаше особено внимание какво попадаше в
устата му. Парчета месо, кръв и кости от сърната покриваха гърдите и
корема му като одежда, изплетена от мърлявата му ненаситност.
Тази вечер мъжът приключи рано и се отпусна назад с парче месо в
ръка. Въпреки че се беше заситил, не се отделяше от останките на
животното, върху което се беше трудил, и не допускаше останалите
войници наблизо просто за забавление.
Когато дойде време за наказанията, войниците напуснаха местата
си около огъня и отидоха до платформата на Блъдлетър. Под
светлината на факлите войниците, загубили при тренировките, коленичеха в краката на Блъдлетър и бяха пребити от победилите ги
противници, а останалите подвикваха подигравки и ръкопляскаха. През
това време претрансите се заеха с останалото от сърната, а жените
очакваха реда си с непроницаеми очи.
Набелязаният от Ви за жертва не беше особено заинтересуван от
униженията. Дебелакът погледа за малко и бавно се отдалечи. От
ръката му висеше бут от сърната. Мърлявата му постеля се намираше
на разстояние от мястото за спане на останалите войници, защото
вонята му беше непоносима дори за техните носове.
Излегна се и заприлича на хълмисто поле. Тялото му представляваше
комбинация от възвишения и низини. Сърнешкият бут, опрян на корема
му, беше наградата на върха на планината.
Ви остана встрани, докато месестите клепачи не покриха малките
очички на войника и гръдният му кош не започна да се повдига и спада
ритмично. Скоро след това рибешката му уста се отвори и се разнесе
хъркане. Именно тогава Ви запристъпва с босите си крака в прахта, без
да издава и звук.
Гнусната воня на мъжа не го разколеба, нито пък го беше грижа за
мръсотията, полепнала по месото. Приближаваше малката си ръка към
кокала сантиметър по сантиметър.
Точно когато го докопа, черен кинжал се заби в пода на пещерата до
ухото на войника и накара мъжа мигом да отвори очи.