Първите събрани истории за Бочълайн и Корбал Броуч

— Не се безпокой — прошепна мъжът с ужасяващо варварски акцент. — Ще си получиш каквото остане от двамата, достатъчно, за да утолиш тълпата. Но сега ме остави да си свърша работата. Нямаш представа пред какво си се изправил — бъди благодарен за това.

Гулд успя някак да вдигне глава. Всичко пред очите му се въртеше и той едва можа да различи какво става при стълба. Враната беше разперила криле, след това се понесе надолу към слугинята. После всичко се замъгли, лъхна студена вълна и враната се превърна в мъж: огромен, с ризница и плешив, който изгледа отгоре слугинята. Тя каза нещо и в отговор той се изкиска. Вдигна ръка, направи лек жест и момичето се огъна на две, захъхри, а след това се свлече безсилно и се просна на калдъръма. По камъните плисна кръв.

Принцеса Шарн ахна, изпаднала сякаш в екстаз.

Евнухът бавно закрачи към нея.

Ловецът до Гулд вдигна оръжието си и се прицели внимателно.

— Стреляй — успя да изсъска Гулд. — Стреляй, проклет да си!

Чу някакъв скърцащ звук откъм него, обърна се и видя лицето му, потъмняло сякаш под огромно напрежение.

— В името на Качулатия, какво ти става?

Гулд понечи да се изправи, но болката, която прониза главата му, беше непоносима. Успя само да зяпне, осъзнал какво става, докато ловецът се напрягаше с цялата си мощ и не можеше да помръдне нито мускул.

Зад тях проговори хладен спокоен глас.

— Стек Маринд, упорит си, нали? Можеш да се бориш колкото искаш, но те уверявам, демонът, който те държи здраво, упражнява много по-скромно усилие. Богове — продължи Бочълайн, докато ги заобикаляше, — какъв напразно похабен живот е тази безумна гонитба. Колко години минаха от онова нещастно кръстосване на пътищата ни? Твърде много. Съветвам те да се оттеглиш и да си благодарен, че отново пощадих живота ти — но, добавям, за последен път. Не милост спира ръцете ми, сър, а безразличие, уви. В края на краищата ти си само една дребна досада. Е… — Замълча, а след това извика на евнуха, докато чудовището започваше магическия жест на смърт към принцесата. — Корбал Броуч! Остави тази млада дама, стари приятелю. Горката ѝ слугиня ще стигне за тази нощ, нали?

Корбал Броуч се поколеба, а после кривна глава към Бочълайн.

— Два пъти е докосната тази, Бочълайн — заговори с писклив тънък глас. — Беше моя предната нощ, но лишен бях, аз, смиреният слуга на живота.

— Дръпването на Дамата значи — отвърна небрежно Бочълайн и закрачи към приятеля си. — Признай ѝ го.

Евнухът се намуси.

— Пак ли ще ме лишиш от раждане, Бочълайн?

— Мисля, че роди достатъчно засега — отвърна мъжът. — Освен това надуших ускоряване на събитията, тъй че пратих слугата ни до кейовете — след като натрапих дълга дрямка на ефрейтора пред „Злочестия“, разбира се. Все едно, в момента за нас се харчи голяма сума, тъй че заминаването ни е неизбежно.

— Но, Бочълайн — заговори тихо Корбал Броуч, — всички, които се доближиха до дирята ми, са събрани тук. Можем да ги накараме всички да замълчат и градът ще си остане наш за още много седмици. Дори за отделението на сержанта можем да се погрижим — кой може вече да затрудни усилията ни? Убиваме сержанта, убиваме Стек Маринд, принцесата, и хоп — отново сме си като у дома.