Първите събрани истории за Бочълайн и Корбал Броуч
- Автор: Эриксон Стивен
- Год: 2013
- Язык: болгарский
- Год: ИК „Бард“ ООД
- ISBN: 978-954-655-364-5
- Переводчик: Валерий Русинов
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Първите събрани истории за Бочълайн и Корбал Броуч». Краткое содержание книги:
— Не съм много добър с височините, сержант. Ще ми простиш, ако остана тук, макар че с нищо не ми помага, както се люлее цялата сграда.
Гулд отвори уста да каже нещо, но се намръщи и рече:
— Та ти живееш в проклета кула!
Офан отново сви рамене.
— Ами… очаква се от мен. Нали? Но живея предимно на долния етаж.
Сержантът го изгледа замислено, после въздъхна.
— Мислех за кучетата. Ония, дето ги пратих по следите след убийството на Лордсън Хум. Мъж, може би двама мъже — един воин или ветеран — другият неизяснен. И женска миризма също, или две жени, или нито една…
— Щом кучетата са заподскачали на женска миризма, Гулд, как може да не е имало нито една?
— Хубав въпрос. Би ли се опитал да отговориш? Преди това да ти кажа, че имаше жена, която избяга от мястото на убийството същата нощ, но не тя е убиецът.
Стул Офан се намръщи. Попи отново челото си.
— Не разбирам.
Гулд отвърна с гримаса:
— Спомни си за собствените си открития, маг. И за колебанията си. Отговори ми следното: мъж, който не е мъж, и би могъл да се сбърка с жена — ако разследването е с магия — или дори ако куче открие миризмата. Допусни, че усилията ти да разкриеш пола на убиеца не са били объркани — че както и с кучетата, отговорът ти е бил верен. Как би могло да стане това?
— Мъж, който не е мъж? Сбъркан с жена, дори от кучета? Сержант, не може да се извади отговор от такова объркване. Били сме нарочно подведени…
— Не. Било е по-скоро въпрос на безразличие от страна на убиеца — от предишен опит, че такива опити за засичане неизбежно се объркват. Като демонска гатанка, Стул Офан. Отговорът е твърде прост. Не мисли чак толкова.
Магът се намръщи.
— Подиграваш ми се, Гулд.
Гулд отново се обърна и се загледа към града долу.
— Каква би била дирята на един евнух, Стул Офан?
Чу как мъжът зад него изсъска през зъби.
— Прав си, сержант. Демонска гатанка, наистина. Намерил си убиеца.
— Знам кой е — поправи го Гулд. — Не съм го намерил. — Загледа се с присвити очи към благородническия квартал.
— Но мисля, че някой друг го е направил. Възелът започва да се разплита.
— Какво имаш предвид?
— Имам предвид, че тя е на ход — каза Гулд, загледан как фенер след фенер светваха по върховете на покривите, всеки бележещ пътя, поет от единствената загадка, останала в тази игра. Сержантът бързо се обърна и затича към стълбището. — Прибирай се вкъщи, маг. Нощната работа започва не на шега.
Беше направил разпитите си след аудиенцията си с краля. Беше задал достатъчно въпроси, прилагайки подходящия натиск където се наложеше и беше извлякъл достатъчно подробности, за да сглоби нещата. Гадните пристрастия на Лордсън Хум включваха жажда за кръв, прилагането на болка. Точно това беше привлякло него и принцеса Шарн един към друг. Точно това бе направило — както за лорда, така и за Селжур — съюза непривлекателен. Адски плашещ всъщност.
Последната нощ не беше имало придворна слугиня с нея, защото момичето вече е било отпратено по дирята на убиеца. Хуми се беше оказал просто новак в тези извратени изкуства, свързани с плът и болка. Убиецът беше показал на принцесата докъде точно би могло да стигнат нещата. Обещание, докоснало тръпнещите устни на Шарн — и сега тя жадуваше за още.
Придворната слугиня си беше свършила работата добре. Човекът на Гулд беше донесъл за връщането ѝ на разсъмване. И сега тя и принцесата бяха тръгнали и щяха да доведат Гулд и хората му до плячката им.
Излезе през зейналата врата на кулата и бързо закрачи по улиците. Шарн правеше ужасна грешка. Последното, което искаше Гулд, беше да пристигне твърде късно — макар че това щеше да донесе послание на краля: „Пречите на разследването ми на ваш риск, ваше величество. Трябваше да ми разрешите да я разпитам.“ Но удовлетворението от това не заслужаваше живота на една млада жена. По-вероятно живота на две млади жени, тъй като придворната прислужница сигурно щеше да сподели съдбата на Шарн.
Беше хванал маршрута им от низа светлини, вдигнати от хората му, и се надяваше, че е пристигнал няколко минути предварително при входа на уличката, излизаща на Рибарския площад. Разбита и отчасти хлътнала гробница бележеше входа.
Площадът беше празен с черния стълб в центъра, без нищо на него освен плющящата обява, все още неприбрана от Бочълайн. На върха на стълба бе кацнала врана, заспала, поклащаше се от поривите на соления вятър. Улично псе мина по калдъръма и се сви до фонтана на Беру. Гулд, скрит в сенките, бавно измъкна дългия си меч. Трескаво се надяваше отделението му да е останало по дирята, която трябваше да са засекли извън двореца.