Първите събрани истории за Бочълайн и Корбал Броуч
- Автор: Эриксон Стивен
- Год: 2013
- Язык: болгарский
- Год: ИК „Бард“ ООД
- ISBN: 978-954-655-364-5
- Переводчик: Валерий Русинов
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Първите събрани истории за Бочълайн и Корбал Броуч». Краткое содержание книги:
— Какъв сериозен поглед! — подхвърли Бирклас и махна широко с омазнени пръсти, докато Гулд се изкачваше по могилата. — Чудя се, защо тъй често виждаме незнатните да се шляят унило, обременени със сериозността на окаяната си съдба? Не е ли тогаз единствената задача на чистокръвните граждани на прелестния Молл да си прекарват дните — че и нощите — с искрено небрежие?
— А какво толкова ѝ е чистото на твоята кръв, Пунт? — изсумтя Гулд, щом стигна до двамата.
— Изключителната цел, бедни ми сержанте, е най-прочистващото от всички усилия. Вижте тук, пред вас, прелюбезния мен, а отстрани до мен — него. Ние двамата сме най-изключителни.
Двамата бяха облечени в дрипи, ако не се брояха големите широки кожени шапки — на Бирклас боядисана в избеляло от слънцето морскосиньо, а на Бладър — в петнисто жълто. Безброй плъши опашки висяха от коланите им от връв, а около китките и глезените им имаше още плъши опашки, навързани изкусно на плитки.
Бладър Роу посегна към делвата и отвори капака с оцапаната си с кръв кама.
— Идвате тофно навреме, фержант. Плъховете фа пофти опефени, а мънинките в фаламура фа идеалното меве. Моля, нафтанете фе до наф.
— А аз — добави Бирклас — ще налея от винцето, докато партньорът ми ни извади от мезенцето.
Оцетът беше направил голите плъхчета по-розови от естественото, детайл, който странно подсили ужаса на Гулд, докато гледаше как Бладър извади едно, лапна го и измляска.
— Чудесно начало — отбеляза Бирклас. — Белят се като стриди, сигурно доказателство за културна порода.
Гулд се намръщи.
— Културна порода? За Бладър ли говориш, или за плъховете?
— О, колко фмешно, фержант — изфъфли Бладър Роу. — Хапнете ф наф, моля.
— Благодаря. Вече ядох.
Бирклас се обърна към партньора си.
— Не можеш ли да схванеш, приятелю, че сержант Гулд е в силно душевно неразположение? Ужасни убийства всяка нощ! Камбаните ехтят! Плъховете щъкат насам-натам и дори Бялата грива се крие в най-дълбокото си заливче. Мда, нещо мръсно дебне из прелестния Молл, а тук при нас е главният му ловец, дошъл при нас поради нужда от помощ.
— Определено фъм в тефение ва тежкия хал на фержанта. Ихках фамо да бъда любевен!
— Стига спорове за учтивост — изръмжа сержантът. — Чувал съм ви да споменавате сто пъти за Бялата грива и искам да знам, веднъж и завинаги, той наистина ли съществува?
— Псолютно!
— Неоспоримо, сержант.
Гулд впи очи в Бирклас.
— И е соултейкън?
— Аха. Невзрачен човечец, в тази си форма. Но щом се превъплъти, е най-ужасният плъх. Умен и зъл тиран, Владетел на Косматото кралство, Убиец на всички поборници, Лъстител на Най-висшата…
— Да, да, всичко това, знам. И казваш, че се крие от нашия убиец?
— Дълбоко-дълбоко, сержант. Тръпне…
— Разбирам. Мога ли да допусна тогава, че Бялата грива е срещнал този убиец?
Бирклас сви рамене.
— Може би. По-скоро вестоносците му, или стражите му по ъглите, или надничащите му от покривите…
— Но не и дегуфтаторите на франата му — намеси се Бладър.
— Не — съгласи се сериозно Бирклас. — Дегустаторите му със сигурност не. Бладър, а дегустаторите му как са?
Бладър Роу обърна шишовете в жарта.
— Готови фпоред мен.
— Чудесно! Е, сержант, можем ли да ти помогнем с още нещо?
— Може би. Принцесата и Лордсън Хум?
Бирклас повдигна вежди.
— О, драги, това не е разговор за на маса…
Гулд седна на тревата.
— Мога да почакам.
Кулата на Мъртвия Секаранд заскърца под напора на духащия откъм брега вятър, който се беше усилил след като слънцето се скри, и Гулд загърна наметалото около раменете си. Студено му беше повече от умора, отколкото от вятъра. Дневната пелена пушек долу се беше разсеяла. Светлини от маслени лампи и свещи бяха изпъстрили като разкаляни звезди жилищните сгради в жалко смъртно отражение на настръхналото нощно небе.
Гулд чу шумолене по стълбището, а след това и запъхтяното дишане на Стул Офан.
— Кълна се в неспокойния сън на Бърн, Гулд — изпъшка старецът, щом се качи на платформата. — Една проста среща на ъгъла на някоя улица щеше да е за предпочитане.
Сержантът се подпря на един зъбец и погледна надолу към пристанищния квартал.
— Май го докопах, Стул.
— Сигурен ли си? Кога ще направиш ареста?
— Този детайл не съм го уточнил още. Дали съм сигурен? Е, стомахът ми още е стегнат — пропуснал съм нещо, но то все пак май ще сочи към същия човек, щом разплета възела.
— Какво искаш от мен?
Гулд се обърна. Стул Офан стоеше близо до капака и бършеше челото си с копринена кърпа. Магът сви немощно рамене.