Първите събрани истории за Бочълайн и Корбал Броуч
- Автор: Эриксон Стивен
- Год: 2013
- Язык: болгарский
- Год: ИК „Бард“ ООД
- ISBN: 978-954-655-364-5
- Переводчик: Валерий Русинов
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Първите събрани истории за Бочълайн и Корбал Броуч». Краткое содержание книги:
— Къде е старицата?
Смуглото красиво лице, загърнато в кариран шал, се извърна и две изумително сини очи го изгледаха с любопитство.
— Старицата ли, войниче?
— Онази, за която казват, че държала този дюкян — отвърна Гулд. — Която продава тези кукли и други, също толкова гадни… неща. Която се мярка на мястото на всяко убийство последните две седмици. Мърси Блекпъг.
Жената се изсмя гърлено.
— Аз съм Мърси Блекпъг. Сигурно питаш за сестра ми, Минси. Тя носи стоките ми на пазара.
— Сестра ти? Онази бабичка? За глупак ли ме взимаш?
Жената започна да пълни наргиле. Дългите ѝ пръсти напомниха на Гулд за морски змии.
— Различен стил на живот, уви — каза тя. — Минси не яде месо, нито риба. Само зеленчуци. И билки. Не пие алкохол. Не пуши дъранг, нито любимия ми ръждивец. Целомъдрена е, ранобудница, и си ляга по залез-слънце. Тича по скалната пътека чак до Жалостивия нос и обратно всеки ден, каквото и да е времето. Само с една година е по-голяма от мен. На трийсет и шест.
Блъвналият дим изпълни съборетината с мъгливи валма.
— Аз, от друга страна, гълтам всякаква поквара — продължи Мърси. — За голямо нейно възмущение. Все едно, скъпи, разбирам, че не си дошъл да опиташ от… стоките ми.
„Ще трябва да помисля за това. Проклятие, не се разсейвай!“
— Искам да знам какво е естеството на интереса на Минси към убийствата. Къде е тя?
— Сигурно на кейовете, досажда на моряците.
— За какво?
— Те са оскърбление към добрите нрави. Минси иска да ги превъзпита…
— Чакай, тя да не е жената, дето ходи да увещава краля всяка седмица?
— Същата. Сестра ми би се радвала да види Печалния Молл като бастион на непорочното и целомъдрено поведение. Пороците се наказват със смърт, разбира се. Този ръждивец е с ментова есенция, искаш ли да опиташ?
— Не. — „Не сега. По-късно може би. Да, по-късно…“ — Не, казах!
Сините ѝ очи се разшириха.
— Настоявах ли?
— Извинявай. Не, не си.
— Сестра ми сигурно посещава местопрестъпленията, за да печели съмишленици. Залага на страха, както можеш да се сетиш.
— Тогава защо те търпи? Толкова, че да се опитва да продава куклите ти на пазара?
Мърси се засмя.
— Точно ти трябва да знаеш, че кралските шипове рядко остават… без украса. Печалния Молл ражда престъпници по-бързо от плъховете, по-бързо, отколкото кралят може да ги беси дори.
Гулд погледна най-близката висяща от тавана кукла. „Не е свинска кожа значи.“
Мърси дръпна от мундщука и продължи:
— Кожата на престъпници. Сестра ми намира иронията за превъзходна.
Червата на сержанта се обърнаха и той зяпна жената втрещен.
Тя му отвърна с широка бяла усмивка, която сякаш го сряза отвътре.
— Най-вече роднини на покойниците са, клиентите ми имам предвид. Спомени за починалите. Кой може да обясни човешкия ум?
— Може да намина пак — измърмори Гулд и излезе.
— Щом казваш — засмя се тя. — До скоро, сержанте.
Той стъпи на улицата и се помъчи да озапти мислите си.
— Пази се от сестра ми, момче! — кресна старчески глас от сенките вдясно.
Гулд рязко се обърна.
Сбръчканото лице на Минси му се хилеше мрачно между две обесени кукли. Малко зъби ѝ бяха останали, изтъркани на жълти пънчета.
— Тя ще те умори! — изхъхри вещицата. — Тя е яма! Въртоп от поквара! Съблазнителка. Знае най-тайните гнезда на порока в Молл — няма да повярваш докъде стигат деловите ѝ интереси!
Гулд присви очи.
— Гнезда на порока ли каза? Кажи ми, Минси, дали няма да знае и подробности кой посещава такива места?
— Всичко знае тя, злата ми сестра! Освен как да се грижи за себе си! Лошо здраве я чака, още невидимо засега, но е сигурно като Качулатия! Скоро ще види тя! Скоро, освен ако не се поправи!
Сержантът огледа улицата. „Няма причина да го отлагам, нали? Никаква. Трябва да разпитам Мърси. Подробно. Може да отнеме часове, но няма как.“
— Не се поддавай! — изсъска му Минси.
Гробница „Могилата“ беше най-голямата и единствената обрасла с трева гробница в Печалния Молл. Беше разровена и опоскана от незапомнени времена и притежаваше уникалното качество да не притежава нищо. Камъни, пясък и глинени чирепи бяха единственото, което изравяха безбройните плячкаджии и антиквари.
Гулд намери двамата видни ловци на плъхове в града да похапват на открито горе на Могилата. Бяха си наклали огън, на който печаха одрани плъхове. Отстрани чакаше прашна бутилка с хубаво вино и глинена делва със запечатан капак.
Бирклас Пунт и Бладър Роу не бяха особено типични сред професионалните ловци на плъхове в Молл. Все пак сержантът се възползваше от време на време от огромното им знание за всяко въобразимо кътче в подземния свят на града и ги смяташе за достатъчно ценни, за да търпи странностите им.