Първите събрани истории за Бочълайн и Корбал Броуч
- Автор: Эриксон Стивен
- Год: 2013
- Язык: болгарский
- Год: ИК „Бард“ ООД
- ISBN: 978-954-655-364-5
- Переводчик: Валерий Русинов
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Първите събрани истории за Бочълайн и Корбал Броуч». Краткое содержание книги:
— Не мислиш ли, че този свеж, чист въздух съживява човешкия дух? — каза Бочълайн и вдиша дълбоко. — Винаги се чувствам… обновен, щом отново започнем странстването си, нашите проучвания на този свят. Добра е отстъпката, която договорихме с Бурните ездачи. Превозът по море не би трябвало да струва повече от кана или две кръв — всички можем да се съгласим с това, убеден съм. Прочие, господин Рийзи, позволи ми да се заема с лечението на тази твоя неприятна болест. При предишните ми занимания с дисекция и вивисекция установих, че причината за заболяването се намира, представяш ли си, вътре в ушите. Като алхимик с известни умения имам известна дарба да се справя с тази чувствителност, от която страдаш. Уверявам те, че…
„О, Събли…“
— Дневната светлина е възхитителна, нали, господин Рийзи? Боговете знаят колко малко виждам от нея. О, ето го и Корбал…
Емансипор се обърна натам, където сочеше Бочълайн. И там, по пенливата диря на кораба, сред десетина кръжащи чайки летеше самотна врана. Черната птица се гмуркаше и приплъзваше на вятъра като откъснато парче мрак.
— Неуморен е, милият — отрони Бочълайн и се усмихна обичливо.
„Неуморен. О!“
— Трябва да те предупредя, господин Рийзи. Надуших нещо нередно с този кораб. Тази дама, капитанът му, изглежда, не е склонна да сподели детайли за крайната ни цел, а и тази странност с пироните, господин Рийзи. Пироните, които държат този кораб цял…
Продължи, но Емансипор престана да го слуша. „Крайната ни цел? Проклет да си, Бочълайн — каза на запад, докъдето стига някой. Тъй че направих каквото каза. А сега, сега съм… в капана.“ Отвъд протока Десятъка беше открито море и се простираше… „Безкрайно, в името на проклетите богове, безкрайно, Бочълайн! Онова там е океанът, проклятие!“
— Господин Рийзи?
— А?
— Очакваш ли пътуването ни да продължи прекалено дълго?
„Вечно, кучи син такъв.“
— Месеци — отрони той, стиснал зъби.
— Олеле. Това може да се окаже… неприятно. Заради пироните, разбираш ли, господин Рийзи… може да повлияят на вписания ми кръг. Както споменах, желязото е придобило странно свойство, по някакъв мистериозен начин. Притеснението ми е, че детето на Корбал като нищо би могло да се измъкне на свобода…
Емансипор стисна зъби още по-силно. Усети как един зъб се строши.
А после смехът му изригна толкова гръмък, че подплаши чайките. Дивият им отекващ грак секна изведнъж. Моряците се развикаха. Емансипор се смъкна на колене, не можеше да спре да се смее.
— Жалко — измърмори Бочълайн. — Нямах представа, че чайките горят толкова лесно. Корбал не обича силни шумове, господин Рийзи. Искрено се надявам, че ще успееш да спреш смеха си, и то скоро. Колкото може по-скоро, господин Рийзи. Корбал изглежда възбуден. Много възбуден.
Увод към „Подветрията Накрай смеха“
Джеймс Баркли
Някой веднъж ми каза, че фентъзито не можело да се „направи“ в къса форма. Огледайте рафтовете с фентъзи и непременно ще намерите основание за съпричастие към този възглед. Да си го кажем откровено: на голям процент писатели на фентъзи им е доста трудно да се справят с една история в три дебели тома.
Но не там е въпросът. Фактът, че четете това, означава, че се надявате този някой да не е прав. Или че знаете, като мен, че този някой греши. О, да, приятели, много греши. Фентъзито под формата на новела е живо и здраво. И ако вече сте подхванали новела на Ериксън, ще знаете, че той е великолепен изразител на тази форма.
Което ми напомни нещо. Хронологията. Тази новела е централната част на трилогия, не че е важно за вас точно в момента, защото като самостоятелна си е чудесна. А в случай, че искате да знаете, предхождащата новела е „Следва кръв“ (и читателите на тази първа част ще открият, че някои познати герои са се върнали), а следващата е „Здравите мъртъвци“. По-хубаво не може и да бъде, нали?
Тъй че това е постановката засега. Какво да кажем за тази, „Подветрията Накрай света“? Тази част развихря ужасяваща мощ в ограничено пространство, от което няма измъкване. И набляга съкрушително на несломимата природа на човешкото същество, изложено на смъртна опасност. Разположена е в света на Малазан, но в един далечен край, населен почти изключително от окаяни нещастници.