Първите събрани истории за Бочълайн и Корбал Броуч
- Автор: Эриксон Стивен
- Год: 2013
- Язык: болгарский
- Год: ИК „Бард“ ООД
- ISBN: 978-954-655-364-5
- Переводчик: Валерий Русинов
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Първите събрани истории за Бочълайн и Корбал Броуч». Краткое содержание книги:
— В град, хвърлен в бесен хаос. — Бочълайн поклати глава. — Смъртта на Стек няма да е наше дело тази нощ, Корбал. Той ще живее още много години, за жалост. Колкото до сержанта, признавам, че изпитвам респект заради една голяма закана — ако принцесата умре тази нощ…
— Тогава го убий. Лесно се решава.
— Не толкова — отвърна вежливо Бочълайн. — Преди по-малко от час Смъртният меч Тулгорд Вайс даде кръвна клетва, осветена от Висшите жрици на Сестрите. Изглежда, антуражът ни от преследвачи е нараснал с един и също като Стек Маринд, зареденият от богиня глупак няма да се примири в лова си. Тъй че да не добавяме и сержант Гулд в списъка. Смъртният меч, окървавен от Сестрите, в момента надвива преградите ми и се приближава.
— Убий го.
Бочълайн поклати глава.
— По-добре да изчакаме година-две, докато ритуалът донякъде се изчерпа. Нямам желание да си цапам дрехите. — Обърна се, щом от другия край на улицата се чу ек на конски копита. — Ох, май бездруго вече много се задържахме…
Тулгорд Вайс беше пробил през преградите. Гръмовният тътен на бойния му кон бързо се приближи от другата страна на схлупената гробница, издигнала се като малък хълм преди улицата да се влее в площада.
Бочълайн въздъхна.
— Внезапният дар на мощ на Смъртния меч е толкова… мощен. — Вдигна ръка. — Уви, забравил е да благослови и коня си. — Последва жест. От другата страна на могилата се чу зверски крясък, а след това грохот, последван от стържене и скрибуцане. Камъните на могилата сякаш за миг се издуха на светлината на факлите, след което отново се наместиха сред пелена от прах. — Ще мине известно време — каза Бочълайн, — докато Смъртният меч се съвземе, в смисъл достатъчно, за да измъкне главата и раменете си от гробницата. — Обърна се вихрено към Корбал Броуч. — Приятелю, прекалихме с гостоприемството. Слугата ни дава парите, багажа ни го откарват на транспорта ни. Време е, Корбал. Трябва да тръгваме.
В този момент нещо бяло и голямо колкото дебела котка изхвърча от разбитата гробница.
— О, това ми хареса — измърмори Бочълайн, щом го видя, и направи нов жест.
Призрачен демон се извиси, изгърбен и огромен на пътя на белия плъх. Плъхът — „Бялата грива — досети се Гулд, — той трябва да е!“ — успя да издаде жалък писък, преди да изчезне в зъбатата демонска паст.
— Изплюй го! Веднага! — ревна Бочълайн и пристъпи напред.
Демонът потръпна и отпусна рамене.
— Плюй!
Демонът изплю смачкана, оцапана в червено буца козина, която подскочи веднъж на камъните и замря.
— Корбал, прегледай нещастния соултейкън, ако обичаш.
Евнухът подуши към плъха и вдигна рамене.
— Ще живее.
— Чудесно. — Бочълайн отново заговори на демона: — Имаш късмет, Кенил'ра. Сега вземи нещастното същество и се върни в сандъка ми…
— Не толков бърво! — извика някой отстрани.
Гулд успя да извърне глава и видя Бладър Роу и Бирклас Пунт: стояха оттатък фонтана, придърпали шапките над челата си. Бяха се подпрели на куките си за плъхове с дългите дръжки.
— А вие пък кои сте? — попита учудено Бочълайн.
— Убий ги — изхленчи Корбал Броуч. — Не ми харесват. Изнервят ме.
— Стой спокоен, приятелю — усмири го Бочълайн. — Макар да споделям притеснението ти, сигурен съм, че може да се спогодим любезно.
Гулд зяпна двамата мъже с широките шапки. „Но те са само ловци на плъхове — защо е това безпокойство?“
Бирклас гледаше демона Кенил'ра с отвращение.
— Ужасно привидение, марш оттук!
Демонът се сви, потрепери и изчезна.
На калдъръма Бялата грива изведнъж вдигна глава, огледа се и заситни към сенките.
— Това беше неучтиво — възрази Бочълайн. — Не обичам слугите ми да бъдат освобождавани от друг освен мен.
Бирклас сви рамене.
— Молл може наистина да е скромен град, чародеецо, но само външно. Има си своите игри и играчите си, и обичаме нещата такива, каквито са. Ти и некромантският ти приятел… разстроихте нещата.
— Нефта, които не обифат да ги рафтройват — добави Бладър.
— Миришат на гробница — рече Корбал Броуч.
Бочълайн кимна замислено.
— Миришат, да. И все пак гробниците на този град са толкова… незначителни… не мога да си представя…
— Преградите не са вечни — измърмори Бирклас. — Макар че ще ви призная, отне ни известно време, докато стигнем от Могилата. И се оказа, че сме изпреварени от почти всеки ефикасен дух, погребан някога в по-малките гробници. Използваха плъхове, виждате ли. Бладър и аз обаче — не. Все едно, достатъчно с всичко това. Смятайте се за изгонени от Печалния Молл.