Първите събрани истории за Бочълайн и Корбал Броуч
- Автор: Эриксон Стивен
- Год: 2013
- Язык: болгарский
- Год: ИК „Бард“ ООД
- ISBN: 978-954-655-364-5
- Переводчик: Валерий Русинов
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Първите събрани истории за Бочълайн и Корбал Броуч». Краткое содержание книги:
Мъжът най-сетне се обърна към Гулд с широка усмивка.
— Онова войниче, дето го пратихте да ме следи, трябва да знае.
Сержантът присви очи.
— Той ми докладва редовно. Ако не ми се обади в определеното време, лично ще дойда да ви потърся.
— Както искате.
Гулд стана.
— Остана ви парче от хляба.
— За боговете.
— А ако не са гладни?
— Те винаги са гладни, сержант.
— Изглеждаш ужасно, Манси — каза Крийги ухилено, щом Емансипор се тръшна на стола. — Събли още ли те буди нощем, старче? — И намигна на Дъли, който седеше срещу него. — Мене ако питаш, прилича на жена, ъъ, с големи апетити…
— Да съм те питал? — изръмжа Емансипор и заби сърдит поглед в халбата си с тъмен ейл. — А и защо? Не че не го знам, нали?
— Знаеш го, разбира се! — съгласи се Дъли.
— Ей — рече Крийги и се дръпна назад, — не си хванал от оная краста, дето ви я донесоха гълъбите, нали?
— Не съм.
— Радвам се да го чуя — въздъхна Крийги. — Изкарах я веднъж. Ужасна работа. Боговете да не дават, ама страшно сърби…
— Стига за това — изръмжа Дъли.
Емансипор отпи, след което се наведе над масата.
— Трябва ми кораб. Да отплава тая нощ или утре.
Дъли повдигна вежди. Спогледа се с Крийги и двамата придърпаха столовете си по-близо.
— Ами, няма да е много трудно — измърмори Дъли.
— Прав е. — Крийги кимна. — Богат избор. Макар че зависи какво точно търсиш. Примерно, ако искаш нещо по-дискретно, „Барнсайдър“ не те оправя, щото там е капитан Пъмел, той е от честния сорт — кара по тефтера.
— А ако търсиш бърз и издръжлив — рече Дъли, — „Трофбъкет“ не ти трябва, щото плава лошо и капитан Търб дължи на половината лихвари в Молл, включително на Облър, тъй че не може да направи ремонтите.
— „Суормфлай“ може да е добър избор, но чух, че плъховете са прогонили целия проклет екипаж и не се знае дали ще се опитат да си го върнат. — Крийги се намръщи и поклати глава. — Може да не е толкоз лесно, като си помислиш.
Дъли вдигна дебелия си показалец.
— Чакай малко. Има един. „Сънкърл.“
Крийги се задави с бирата и следващите няколко мига Емансипор и Дъли го гледаха как кашля и се дави — лицето му стана мораво, — докато най-сетне не се оправи и не си пое дъх.
Емансипор се обърна към Дъли.
— „Сънкърл“ ли каза? Не знам за тоя…
— Дойде от Стратем — обясни Дъли и сви небрежно рамене. — Трябваше му малко ремонт тука. Ние с Крийги поразтоварихме малко и им пробутахме железни пирони на добра цена.
Крийги, вече съвзел се достатъчно, за да може да говори, се изкашля и рече:
— Да. Дъли е прав. Корабът изглежда добре и със сигурност е бърз. Капитанът е много кротък — Гуглата да ме вземе, целият екипаж са кротки, хрисими хора. „Сънкърл.“ Идеален за нуждите ти, Манси, каквито и да са ти нуждите. На Търговския док е, точно зад валяците.
Емансипор допи ейла си и стана. Беше уморен, мислите му сякаш плуваха зад гъста мъгла.
— Благодаря. Отивам право там. До скоро.
— До скоро, Манси, и няма защо. Ей, Събли извади ли късмет с алхимика?
„Странно, не помня да съм им казвал за това. Е, сигурно съм им казал. Крийги е изкуфял по най-малкото ни момче — естествена загриженост, предполагам. Просто е мил и грижлив човек, нали така.“
— Оправи се много добре — отвърна Емансипор. — Благодаря.
— Няма за какво, Манси. Радвам се да го чуя.
— И аз — добави Дъли. — До скоро, Манси.
Сержант Гулд сви в улица „Куклата“ — седемдесет и седем лъкатушещи крачки измъчена уличка, загърната в сянка. И толкова тясна, че в раменете му с неспокойно потракване и шумолене се отъркваха стотици дървени, костени, парцалени и пернати кукли, увиснали за шията от тераси на дюкяни на върви от косъм или водорасло. Очи от раковина или пък нарисувани сякаш го проследяваха, докато минаваше, все едно грозните чучела и марионетки бяха обладани от демони. Някои от тях бяха всъщност — Гулд го знаеше много добре. Улица „Куклата“ не влизаше в списъка му на любимите места за разходка в Печалния Молл. И да го следяха човешки очи, бяха скрити в студения сумрак на дюкяните.
За зла беда схлупеното дюкянче на Мърси Блекпъг се намираше в дъното на уличката, подпряно на стената на склад и с лице към изгърбения калдъръм. От издадената тераса висяха десетки грозни четинести кукли с уродливи лица, ухилени под кичурите мазна коса и с лъскави очи от оникс. Гулд присви очи към тях. Беше свинска кожа по-скоро, лошо ощавена и набръчкана.
„Гуглата само знае кой ги купува тези неща.“
Изпод балкона прозвуча дълбок мелодичен глас:
— Кукла за дребосъците ли ще купуваш? Всяко дете трябва да се плаши, а моите мъници са ужасни, нали?
Гулд се провря през редицата миниатюрни бесилки и попита намръщено: