Бесплатная библиотека
Читайте книгу на сайте или телефоне
READ-E-BOOK » Фэнтези » Първите събрани истории за Бочълайн и Корбал Броуч
Първите събрани истории за Бочълайн и Корбал Броуч - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com

Първите събрани истории за Бочълайн и Корбал Броуч

Электронная книга - «Първите събрани истории за Бочълайн и Корбал Броуч». Краткое содержание книги:

СЛЕДВА КРЪВЖителите на пристанищния град Печалния Молл са обзети от трескава паника: по улиците дебне зъл убиец. И както може да се очаква при прочутия лош късмет на Емансипор Рийзи, бившият му вече работодател е последната жертва. Но двама наскоро пристигнали непознати са поставили обява на Рибарския площад. Вонящото на смъртна магия съобщение: „Търси се прислужник. Пълно работно време. Включва пътуване“. Дали късметът на Рийзи няма да се обърне?ПОДВЕТРИЯТА НАКРАЙ СМЕХАСлед пребиваването си в Печалния Молл магьосниците Бочълайн и Корбал Броуч — и новият им прислужник Емансипор Рийзи — се отправят в открито море на борда на „Сънкърл“. Уви, в трюма има повече багаж, отколкото екипажът се е спазарил… И оживяват безобразни ужасии. За некромантите и слугата им това е само поредната неспокойна нощ от едно безкрайно пътуване.ЗДРАВИТЕ МЪРТЪВЦИВъзторженото увлечение на град Куейнт към благонравието определено е вулгарно и граничи с бедствие. Никой не разбира това по-добре от двамата непоколебими защитници на всички лоши неща — Бочълайн и Корбал Броуч. Тъй че двамата чародеи и вмирисаният им на вредни вещества слуга се оказват въвлечени в заговор да доведат добродетелта до пълното ѝ дискредитиране. Защото има моменти, когато трябва да срутиш цивилизация в името на цивилизацията…За автора:Стивън Ериксън е археолог и антрополог, възпитаник на прочутия „Айова Райтърс Уъркшоп“. Първият му фентъзи роман „Лунните градини“ беляза началото на епическата му поредица „Малазанска книга на мъртвите“, призната за едно от най-амбициозните произведения на хилядолетието в областта на фентъзи жанра.Стивън Ериксън живее в Корнуол.От този вид епични разкази, които те карат да искаш още.Стивън ДоналдсънНеобикновено приятно… Ериксън е майстор в описанието на изгубени и забравени епохи, в заплитането на древна епика.Salon.comСтоя зяпнал от възхита пред „Малазанска книга на мъртвите“. Този шедьовър на въображението е може би върхът на епичното фентъзи.Глен КукУдивително мащабна концепция… великолепно написано… адски четивно.Адам РобъртсНаистина заслужава похвалата „епика“ — извисява се над всеки друг автор на фентъзи в днешно време.SF Site
1 ... 17 18 19 20 21 22 23 24 25 ... 88
Перейти на страницу:

Мъжът най-сетне се обърна към Гулд с широка усмивка.

— Онова войниче, дето го пратихте да ме следи, трябва да знае.

Сержантът присви очи.

— Той ми докладва редовно. Ако не ми се обади в определеното време, лично ще дойда да ви потърся.

— Както искате.

Гулд стана.

— Остана ви парче от хляба.

— За боговете.

— А ако не са гладни?

— Те винаги са гладни, сержант.

— Изглеждаш ужасно, Манси — каза Крийги ухилено, щом Емансипор се тръшна на стола. — Събли още ли те буди нощем, старче? — И намигна на Дъли, който седеше срещу него. — Мене ако питаш, прилича на жена, ъъ, с големи апетити…

— Да съм те питал? — изръмжа Емансипор и заби сърдит поглед в халбата си с тъмен ейл. — А и защо? Не че не го знам, нали?

— Знаеш го, разбира се! — съгласи се Дъли.

— Ей — рече Крийги и се дръпна назад, — не си хванал от оная краста, дето ви я донесоха гълъбите, нали?

— Не съм.

— Радвам се да го чуя — въздъхна Крийги. — Изкарах я веднъж. Ужасна работа. Боговете да не дават, ама страшно сърби…

— Стига за това — изръмжа Дъли.

Емансипор отпи, след което се наведе над масата.

— Трябва ми кораб. Да отплава тая нощ или утре.

Дъли повдигна вежди. Спогледа се с Крийги и двамата придърпаха столовете си по-близо.

— Ами, няма да е много трудно — измърмори Дъли.

— Прав е. — Крийги кимна. — Богат избор. Макар че зависи какво точно търсиш. Примерно, ако искаш нещо по-дискретно, „Барнсайдър“ не те оправя, щото там е капитан Пъмел, той е от честния сорт — кара по тефтера.

— А ако търсиш бърз и издръжлив — рече Дъли, — „Трофбъкет“ не ти трябва, щото плава лошо и капитан Търб дължи на половината лихвари в Молл, включително на Облър, тъй че не може да направи ремонтите.

— „Суормфлай“ може да е добър избор, но чух, че плъховете са прогонили целия проклет екипаж и не се знае дали ще се опитат да си го върнат. — Крийги се намръщи и поклати глава. — Може да не е толкоз лесно, като си помислиш.

Дъли вдигна дебелия си показалец.

— Чакай малко. Има един. „Сънкърл.“

Крийги се задави с бирата и следващите няколко мига Емансипор и Дъли го гледаха как кашля и се дави — лицето му стана мораво, — докато най-сетне не се оправи и не си пое дъх.

Емансипор се обърна към Дъли.

— „Сънкърл“ ли каза? Не знам за тоя…

— Дойде от Стратем — обясни Дъли и сви небрежно рамене. — Трябваше му малко ремонт тука. Ние с Крийги поразтоварихме малко и им пробутахме железни пирони на добра цена.

Крийги, вече съвзел се достатъчно, за да може да говори, се изкашля и рече:

— Да. Дъли е прав. Корабът изглежда добре и със сигурност е бърз. Капитанът е много кротък — Гуглата да ме вземе, целият екипаж са кротки, хрисими хора. „Сънкърл.“ Идеален за нуждите ти, Манси, каквито и да са ти нуждите. На Търговския док е, точно зад валяците.

Емансипор допи ейла си и стана. Беше уморен, мислите му сякаш плуваха зад гъста мъгла.

— Благодаря. Отивам право там. До скоро.

— До скоро, Манси, и няма защо. Ей, Събли извади ли късмет с алхимика?

„Странно, не помня да съм им казвал за това. Е, сигурно съм им казал. Крийги е изкуфял по най-малкото ни момче — естествена загриженост, предполагам. Просто е мил и грижлив човек, нали така.“

— Оправи се много добре — отвърна Емансипор. — Благодаря.

— Няма за какво, Манси. Радвам се да го чуя.

— И аз — добави Дъли. — До скоро, Манси.

Сержант Гулд сви в улица „Куклата“ — седемдесет и седем лъкатушещи крачки измъчена уличка, загърната в сянка. И толкова тясна, че в раменете му с неспокойно потракване и шумолене се отъркваха стотици дървени, костени, парцалени и пернати кукли, увиснали за шията от тераси на дюкяни на върви от косъм или водорасло. Очи от раковина или пък нарисувани сякаш го проследяваха, докато минаваше, все едно грозните чучела и марионетки бяха обладани от демони. Някои от тях бяха всъщност — Гулд го знаеше много добре. Улица „Куклата“ не влизаше в списъка му на любимите места за разходка в Печалния Молл. И да го следяха човешки очи, бяха скрити в студения сумрак на дюкяните.

За зла беда схлупеното дюкянче на Мърси Блекпъг се намираше в дъното на уличката, подпряно на стената на склад и с лице към изгърбения калдъръм. От издадената тераса висяха десетки грозни четинести кукли с уродливи лица, ухилени под кичурите мазна коса и с лъскави очи от оникс. Гулд присви очи към тях. Беше свинска кожа по-скоро, лошо ощавена и набръчкана.

„Гуглата само знае кой ги купува тези неща.“

Изпод балкона прозвуча дълбок мелодичен глас:

— Кукла за дребосъците ли ще купуваш? Всяко дете трябва да се плаши, а моите мъници са ужасни, нали?

Гулд се провря през редицата миниатюрни бесилки и попита намръщено:

1 ... 17 18 19 20 21 22 23 24 25 ... 88
Перейти на страницу:
0
Сюжет
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Атмосфера
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Главный герой
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Общее впечатление
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)