Страната на хилядите желания
- Автор: Моруа Андре
- Язык: болгарский
- Переводчик: Анна Сталева
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Страната на хилядите желания». Краткое содержание книги:
— Тиери! — извика той.
— Едмон!
Заобиколиха делегациите, за да си стиснат ръцете. И двамата се мъчеха да останат спокойни, за да не привлекат вниманието на другите, но никога не се бяха чувствували по-щастливи. Канцлерът дьо Лапдундан, който забеляза това, поиска обяснение и когато разбра, че секретарят му е роден брат на секретаря на господин Върлин, едва не се разплака от умиление и заяви, че подобно необикновено съвпадение е щастливо знамение за конференцията. Господин Върлин сухо отговори, че това е незначителна дреболия.
Първият контакт не беше особено окуражителен. От няколко месеца работници от двете страни бяха работили, за да построят на самата граница сграда за конференцията. Естествено невъзможно беше да се повери тази работа на архитект от страните в Долната земя. Изборът би предизвикал много недоволство. Затова канцлерът дьо Лапдундан и президентът Върлин решиха по общо съгласие да извикат един млад архитект от Горната земя и той изработи проекта за сградата, който беше много хубав и навярно би се радвал на голям успех в Женева, както например двореца на Обществото на народите, но за нещастие неприятно изненада още при пръв поглед държавниците на лападундите и тънкофините.
— Колко плоска сграда! — каза с отвращение професор Тулумба.
— Колко тежка постройка! — заяви презрително генерал Финтактик.
Още по-лошо стана, когато влязоха вътре. Архитектът, объркан от противоречивите нареждания, които получаваше от двете страни, построи накрая зданието както би сторил на Горната земя. Въртящата се врата при входа причини много неприятни инциденти. Тънкофините, прекалено леки, с голяма мъка я задвижваха. А успееха ли, дълго се въртяха, понеже не можеха да я спрат. Колкото до лападундите, те едва се вмъкваха в нея, а още по-трудно се измъкваха.
Затова пък Тиери и Едмон бяха очаровани, че най-сетне виждат стълби и асансьори като в Париж. Но те единствени им се възхищаваха. Лападундите, свикнали с ескалатори във всички къщи, гледаха с ужас тези кабинки, между другото много тесни за тях. Тънкофините се спущаха, както си знаеха, бързо и стремително към стълбите, но тъй като те нямаха обичайната за тях форма, мнозина изпопадаха. Професор Благофин си ожули коляното и стана по-раздразнителен от когато и да било, докато маршал Дундан пухтеше и мърмореше недоволно, защото няколко от ордените му бяха отнесени от асансьора.
Още в първите минути Тиери и Едмон разбраха, че и от двете страни всичко върви зле. Делегатите бяха недоволни от организацията на конференцията. Лападундите бяха предложили да обядват всички заедно, преди да започнат заседанието, но тънкофините, които никога не се хранеха по средата на деня, настояха да се срещнат веднага в заседателната зала. Принц дьо Лапдундан, уплашен от страшния глас на господин Върлин, отстъпи мигом, но нареди да му донесат голям брой сандвичи и пасти, за да издържи това нарушение на обичайния режим.
Най-сетне двете делегации седнаха една срещу друга на дълга маса, покрита със зелено сукно, в голямата зала на Градския дом. Прави, зад двамата ръководители на делегациите, Едмон и Тиери си кимаха приятелски. Канцлер дьо Лапдундан тъкмо щеше да предложи да изберат председател, когато господин Върлин стана и каза рязко:
— Преди да започнем преговорите, за да избегнем всякакво недоразумение, искам да ви кажа ясно какво мисля по две точки: първо, смятам за неприлично, че в списъка на лападундските делегати, публикуван в печата, маршал Дундан фигурира с титлата граф Клечоградски. Маршал Дундан никога не е превземал Клечоград, а Клечоград взе в плен маршал Дундан.
Едмон погледна горкия си приятел маршал, който цял бе пламнал и се канеше да отговори, но господин Върлин продължи:
— Втората точка е, че ние няма да допуснем по време на преговорите спорния остров да бъде назоваван Дундофин, докато открай време е известен под името Финодунд. Напълно ни е ясно какво цели с промяната на името делегацията, която е срещу нас; „дундо“ в началото на думата означава, че островът принадлежи по-скоро на лападундите, отколкото на тънкофините. Аз няма да се поддам на тази маневра. Това е ултиматум. Ако този въпрос не бъде уреден незабавно, няма да разискваме повече.