Страната на хилядите желания
- Автор: Моруа Андре
- Язык: болгарский
- Переводчик: Анна Сталева
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Страната на хилядите желания». Краткое содержание книги:
Лападундите, чиито уста бяха пълни, се спогледаха съкрушени. Професор Тулумба изглеждаше разярен. Той прошепна няколко думи на ухото на канцлера, който заяви:
— Има думата професор граф Тулумба, за да отговори от името на краля на лападундите.
— Господа — каза професор Тулумба, — ние бихме могли да разберем вълнението на уважаемия президент Върлин, ако името Дундофин беше ново, но истината е, господа, че то е толкова старо, колкото и историята на нашите две страни. Още от XII век в една поема на великия ни поет Ронсадунд ще срещнете известния стих: „Остров Дундофин с цъфналите бадеми. В XIII век…“
Канцлер дьо Лапдундан, виждайки, че господин Върлин ще избухне, се намеси усмихнат:
— Господа, за да докажем желанието си за помирение, предлагам следното: ние ще употребяваме името Дундофин, а вашата делегация — Финодунд. Мисля, че по този начин и двете страни няма да се чувствуват засегнати.
В същия миг господин Върлин изрева:
— Никога не съм чувал по-безочливо предложение… Професор Тулумба е педант и невежа.
Професорът стана морав, после бял, после червен. Закашля се, задави се и напусна залата. Канцлерът и маршал Дундан се спогледаха, след това, като не знаеха какво да направят, последваха примера му. Делегацията на тънкофините излезе през другата врата. В залата останаха само Едмон и Тиери, които се спуснаха един към друг.
— Полудяха ли твоите тънкофини? — попита Едмон.
— Не — отвърна Тиери. — Само че човек трябва да познава Върлин. Той не е лош… Когато каза, че Тулумба е педант и невежа, за него това са най-безобидни думи. Ако професорът не се бе разсърдил, само след една минута Върлин щеше да се успокои.
— Колко жалко! — възкликна Едмон. — Ако познаваше лападундите, би разбрал… Те са толкова мили, така сговорчиви. Дойдоха с такова желание за мир.
— Би трябвало да им обясниш това, което току-що ти казах. И то веднага, защото стълкновението става опасно… Познавам моите тънкофини. Човек може отлично да се разбира с тях, но ако ги засегне на тема гордост, способни са на всичко. Във влака чух да казват, че предпочитат война, отколкото да приемат името Дундофин.
— Не ти ли се струва това идиотско? — възмути се Едмон.
— Глупаво е — съгласи се Тиери. — Но дали не можем да уредим нещата?
— Може би има средство — каза Едмон. — Ако се споразумеят да казват по време на цялата конференция „остров Дундофин или Финодунд“?
Тиери се замисли за миг.
Да, струва ми се, че ще успея да накарам президента да приеме това. Да побързаме!
Едмон мина в стаята, където се беше оттеглила делегацията на лападундите и завари тримата шишковци около една маса. Бяха си поръчали поредното ядене. Той им предаде разговора с брат си.
Горкият маршал бе потресен от думите на господин Върлин по негов адрес.
— Аз не съм искал титлата граф Клечоградски — оплакваше се той. — И съм готов да се откажа от нея…
Канцлерът го утеши и каза на Едмон, че колкото до него, той няма нищо против да казва занапред „остров Дундофин или Финодунд“.
Но когато Тиери предложи същото на господин Върлин, той получи следния отговор:
— Ако си мислите, че някога ще си послужа с този израз, вие сте завеян и вятърничав.
После, като поразмисли малко, той добави по-спокойно:
— Бих приел в краен случай да казваме „остров Финодунд или Дундофин“.
— Ако става въпрос само за реда на думите — каза Тиери, — струва ми се, че ще се споразумеете.
Той изтича още веднъж до залата, където се бяха настанили лападундите. Но за негова голяма изненада, този път те се показаха също толкова упорити, колкото и тънкофините.
— А, не, не! — заяви, граф Тулумба. — Това е невъзможно… Как ще се върнем в Лапабург?… Младите лапа ще ни замерват с камъни.
В този момент влезе един войник тънкофин с послание от президента Върлин.
Той съобщаваше, че предложението, с което бил натоварил секретаря си, е последното, че е равнозначно на ултиматум, че дава на делегацията на лападундите десет минути, за да го приемат, че влакът му го чака и той ще замине, ако не получи пълно удовлетворение.
— Това значи война — въздъхна отчаян маршал Дундан.
— Това значи война — заяви доволен граф Тулумба.
Четвърт час по-късно лападундите бяха на кея на Лапафина, още замаяни от този неочакван удар. Във вълнението си бяха забравили два пъти да си дремнат по графика и очите им се затваряха от умора. Едмон гледаше възхитено тесния локомотив на тънкофините, който летеше през полето по мъничките релси и отнасяше тънкофините в родината им.