Страната на хилядите желания
- Автор: Моруа Андре
- Язык: болгарский
- Переводчик: Анна Сталева
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Страната на хилядите желания». Краткое содержание книги:
За тънкофините времето беше като че ли най-скъпото нещо на света. Когато определяха среща, те я насрочваха в шест часа седемнадесет минути и три секунди или в три часа четиринадесет минути и двадесет и две секунди. В дома на Благофинови яденето се поднасяше в 8 часа сутринта и в 8 часа вечерта, и ако децата не бяха на масата, когато избиеше последният удар на часовника, те биваха лишавани от вечеря. Колкото до обедното хранене, то бе премахнато във всички семейства. Тънкофините се хранеха винаги прави, много бързо и много малко. По улиците не се виждаха сладкарници, а магазини за фиде, юфка и сметачни машини. Преди всяко ядене, застанал прав пред празната си чиния, господин Благофин произнасяше строго едно изречение, което, както казваше той, било от някакъв велик горноземец: „Трябва да ядем, за да живеем, а не да живеем, за да ядем“.
Тънкофините нямаха равни на себе си при изчисленията. Всички в Клечоград правеха сметки във всеки час на деня. За пари им служеха тънки жички от злато, сребро или мед с различна дължина. Когато жените в трамваите плащаха за мястото си две медни жички, те мигом вадеха тефтерчетата си, за да впишат този разход. Естествено пишеха прави, защото нямаше нито едно място за сядане. Най-богатият човек в страната, инженер Златофин, председател на акционерното дружество за производство на фиде, пътуваше винаги прав в колата си, защото тънкофините считаха за слабост стремежа към удобства. Макар че къщите им бяха страшно високи, никъде нямаше асансьор. Тиери се запъхтяваше, когато се изкачваше по ужасните тънкофински стълбища с високи и тесни стъпала.
Главната промишленост на тънкофините беше фидето, но произвеждаха също колбаси и свещи. Непобедимото им отвращение към всички кръгли предмети много затрудняваше някои производствени процеси. Не произвеждаха например колела и гуми и трябваше да ги внасят от Лападундия. В замяна лападундите купуваха от тях стоманени жици, колове, бастуни.
Ясно ви е, че при толкова точен народ всички служби работеха по-добре, отколкото на Горната земя. Често пъти бащата и майката на Тиери се измъчваха и ядосваха, когато очакваха да ги свържат по телефона. У тънкофините едва-що си произнесъл името на лицето, с което искаш да говориш, и то е вече отсреща. Влаковете пристигаха и заминаваха точно на часа. Във всички училища на републиката в една и съща минута даваха едно и също домашно или урок. Тиери намираше, че тази точност на тънкофините е много удобна. Човек знаеше на какво може да разчита.
Бедата беше, че нямаха добър характер. Не бяха зли, но бяха завистливи и амбициозни. Получеше ли някой тънкофин едно място, всички останали почваха да го желаят. По улиците се виждаха все хора, които се караха. Господин Благофин винаги злословеше по адрес на другите учители, негови колеги. Децата му се ревнуваха помежду си. Ако някой се сприятелеше с едното, другите две тутакси се начумерваха. Тънкофините се държаха строго с децата си. Те ги наказваха често и повтаряха: „Това е в техен интерес“.
Господин Благофин веднага даде на Тиери да разбере, че не може да го праща на училище със собствените си деца, защото няма защо да плаща за един чужденец.
— Трябва да си печелите хляба, ако искате да останете тук — каза той на Тиери. — Това е във ваш интерес.
— Но какво мога да правя?
— Много работи. Имате например хубав почерк, можете да станете секретар.
— Какво е това секретар?
— Секретарят е човек, който пише писма за някой друг, води бележки вместо него, изобщо помага му в работата.
— Но аз никак не обичам да пиша писма — възрази Тиери.
— Не ви питам какво обичате — сопна се господин Благофин. — У нас, тънкофините, който иска да яде, трябва да работи… Това е във ваш интерес… Утре ще разпитам и ще разбера дали няма вакантно място в някое министерство.
На другия ден той се върна и каза, че е намерил работа за Тиери при господин Върлин, който отдавна търсел секретар горноземец.
При името Върлин госпожа Благофин и децата й нададоха възхитени викове.
— Имате голям късмет! — казаха те на Тиери.
— Но кой е господин Върлин? — попита Тиери.
— Министър-председател и министър на слабеенето — тържествено произнесе господин Благофин.
— Какво означава това? — смая се Тиери.
— Върлин е велик тънкофин — обясни му господин Благофин. — Негова заслуга е, че всеки гражданин на страната ни отслабна с почти цяло кило, и той намали дневните дажби с повече от двадесет на сто! Чака ви утре сутринта в шест часа и тридесет и три минути.