Страната на хилядите желания
- Автор: Моруа Андре
- Язык: болгарский
- Переводчик: Анна Сталева
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Страната на хилядите желания». Краткое содержание книги:
— Мен ли? — уплаши се Тиери. — Ами че аз ставам в седем!
— В такъв случай, приятелче, ще трябва да промените навиците си. Помислете си, че ако спечелите един час на ден, това прави триста шестдесет и пет часа в годината и двадесет и една хиляди и деветстотин часа за шестдесет години, или с други думи ще живеете хиляда осемстотин двадесет и пет дни повече… Това е във ваш интерес.
На другия ден, макар да стана още по тъмно, Тиери пристигна в министерството на слабеенето с малко закъснение. При входа изключително слабите портиери погледнаха една бележка…
— Тиерифин?… Тиерифин? Ах, да!… Но, мое момче, вие сте извикан за шест часа и тридесет и три минути, а сега е шест и тридесет и седем! Добре ще ви подреди шефът!
Портиерът се обади по телефона и в слушалката се чу ръмжене. Мъжът кимна на Тиери да го последва и по един коридор, най-много половин метър широк, го отведе до някаква тапицирана с кожа врата. Тя се отвори и Тиери видя седнал зад бюрото човек, който поразително приличаше на острие на нож, но от почти невидимото му тяло излизаше страхотен глас.
— Вие ли сте Тиерифин? — крясна той. — Вие сте мързелив и неточен.
— Но… — поде Тиери.
— Млъкнете! Вие сте лъжец и дърдорко.
— Но…
— Млъкнете! Вие сте глупак и идиот.
„Ще се опитам да си мълча — помисли Тиери. — Може би ще се успокои.“
И той наистина откри, че щом не му се отговаря, господин Върлин много бързо се укротява. Изпитваше нужда, за да излее гнева си, да каже две неприятни думи на хората, които го бяха ядосали, само две, и това бе достатъчно, за да вдъхва ужас на всички тънкофини. Всъщност съвсем не беше зъл. Беше дори по-добър от повечето свои сънародници и, когато свикна да работи с него, Тиери го обикна.
Работата му не беше трудна. Трябваше да отговаря по телефона и да казва: „Съжалявам, но министър-председателят е зает“. Беше малко еднообразно, но Тиери открай време обичаше телефоните. След седмица така свикна с господин Върлин, че дори не чуваше, когато му казваше: „Тиерифин, вие сте глупак и идиот“. Това му се струваше толкова естествено от страна на господин Върлин, сякаш му казваше добър ден.
Господин Върлин имаше две качества, които го правеха симпатичен: обичаше родината си и обичаше госпожа Върлин, която често идваше в министерството. Тя беше хубава, кротка и далеч не тъй слаба като другите дами. Ако би се осмелил, Тиери би казал, че госпожа Върлин едва ли не е от лападундите. Но господин Върлин би го убил, защото не мразеше нищо на света повече от тях.
— Те са бандити и негодници! — казваше той.
Но обожаваше съпругата си.
Осма глава
Конференция в Лапафина
Да пътуваш с канцлера дьо Лапдундан беше винаги голямо удоволствие. Огромни автомобили-балони отнесоха делегацията ведно с Едмон до малкото пристанище Лапаплаж. Там бе закотвена кралската яхта, която негово величество Шкембан XXXII бе оставил на разположение на делегацията. Всички кораби в пристанището бяха украсени със знамена. По кея се вееха дълги ленти с надписи: „Да живее мирът!“ „Дружба с тънкофините!“.
Щом яхтата се плъзна по златистите вълни на Жълто море и всички насядаха удобно в широки кресла, главният келнер поднесе на всеки лист, на който пишеше:
И всички залапаха, без да губят нито минута, чак до Лапафина, а професор Тулумба разправяше как остров Дундофин, който се виждаше съвсем наблизо, бил основан от лападундите. Капитанът на яхтата не особено благоразумно мина на по-малко от десет метра от северното крайбрежие на острова, чиито жители размахваха кърпичките си.
Граничното градче Лапафина беше окичено със знамената на двете страни. Гвардия от лападунди и тънкофини, твърде комични поради контраста помежду им, отдадоха чест на яхтата. След пет минути с безупречна точност пристигнаха пратениците на тъкофините. Бяха трима: негово превъзходителство господин Върлин, министър-председател и ръководител на делегацията, генерал Финтактик, професор Благофин.
Едмон ги наблюдаваше с голямо любопитство, докато слизаха от влака. Той толкова обичаше разни вагончета, че гледаше в захлас линията с приближени релси, дългите тесни купета. Много го заинтригуваха светофарите: от двете страни на границата те бяха съвсем различни. Откъм лападундите бяха кръгли и светваха в червено или зелено, а от страната на тънкофините представляваха тънки светещи ивици, ту сини, ту жълти. Внезапно Едмон се обърна и въпреки тържествения момент нададе вик, защото след избраниците тънкофини слезе брат му Тиери.