Страната на хилядите желания
- Автор: Моруа Андре
- Язык: болгарский
- Переводчик: Анна Сталева
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Страната на хилядите желания». Краткое содержание книги:
Б) Нашата главна армия да бъде прехвърлена на отсрещния бряг възможно най-близо до Лапабург, който ще нападнем.
— Генерале — каза господин Върлин, — вие сте не само умен, но и смел. Какво ви е нужно? Страната ще ви го даде.
— Трябват ми 198 кораба, всеки от които да може да пренесе 1003 души.
— Вземете си бележка, Тиери — каза господин Върлин.
Тиери взе един лист и записа много бързо под диктовката на генерала броя на камионите, оръдията и самолетите, които той искаше. Малко се поуплаши, защото от време на време генералът се спираше и му задаваше въпрос:
— Колко камиона са нужни, за да се извозят 198 594 души, ако на всеки камион могат да се качат по 32 войника?
И тъй като Тиери не можеше да отговори незабавно, господин Върлин подмяташе:
— Вие сте невежа и много пипкав!
„Ако някога се върна в училище — мислеше си Тиери, — ще бъда пръв по смятане!“
След две седмици експедиционният корпус на тънкофините дебаркира напълно успешно на лападундското крайбрежие.
Тиери никога не бе виждал война, но след това никога вече и не пожела да види. Той чу над главата си свистенето на снарядите, които прелитаха — „Фю-у-у…“, а после Бум! — внезапно избухваха. Видя приятелите си тънкофини разкъсани на две от стоманени парчета, (макар че бяха толкова тънки, че мъчно можеха да бъдат пронизани). Чу вечерта над лагера самолетите, които дишаха тежко: „Хра-хра-хра!…“. Чувал ги бе някога и над градината в къщи, но тогава това бяха френски самолети и беше удоволствие да ги гледаш. А сега видеше ли някой, знаеше, че само след минута ще чуе продължително изсвирване, после страхотен трясък, ще види силен пламък, а после ще се появи съвсем наблизо дълбока дупка, а в дъното — затрупани под пръста, четиридесет или петдесет мъртъвци.
Докато се придвижваха напред, той видя разрушени от артилерията села, ранени жени и деца, момченца, изгубили мама и татко. Горките лападунди нямаха никакви изгледи да устоят. Всичките им войски бяха на север, на границата на Сахадунд, и чакаха в „делвообразните си окопи“ врага, който никога нямаше да дойде.
Маршал Дундан се опита да върне хората си на юг колкото може по-скоро, но те много мъчно се измъкваха от окопите. Пък и лападундите никога не се бяха отличавали с голяма бързина. Злополучните полкове пристигаха един по един само за да загинат като храбреци. Армията на тънкофините, напротив, действуваше с удивителна увереност и само след две седмици се озова пред Лапабург.
Маршал Дундан се опита да даде последен отпор пред стените на града, но бе пленен с цялата си армия. Тъжна гледка представляваше този стар воин, когато предаваше сабята си на генерал Финтактик с наведена глава. Самият генерал Финтактик, въпреки суровостта си, така се развълнува, че заповяда да сервират на победения му колега, който явно беше страшно изгладнял, ядене, достойно за лападунд. През това време Тиери търсеше навред из редиците на пленниците брат си Едмон, но не го виждаше.
„Господи! — помисли си той. — Дано не е убит!“
На другия ден армията на генерал Финтактик влезе в Лапабург. Този толкова весел град имаше траурен вид. Дори сладкарниците бяха затворени. Дамите лапа бяха облекли черни рокли. Пред входа на кралския дворец канцлерът дьо Лапдундан, бледен и отслабнал петнадесет кила за петнадесет дни, посрещна генерал Финтактик и генералния му щаб. Тиери, който яздеше на кон зад победителите, зърна зад канцлера Едмон. Той плачеше. Тиери би желал да слезе от коня, за да го утеши, но много мъчно се качваше на седлото и си помисли, че ако слезе, няма да може после да яхне отново коня. Но щом церемонията свърши, той изтича при брат си.
— Защо имаш толкова нещастен вид? — попита го той. — Нали не си истински лападунд?
— Зная — отвърна барон Едмон Ескалаторски, — но много свикнах с тях.
Този път тънкофините бяха безмилостни. Министър-председателят Върлин съобщи с телеграма условията за сключване на мир. Крал Шкембан XXXII бе свален от трона и цялата страна на лападундите, както и остров Финодунд, бяха присъединени към републиката на тънкофините.
Десета глава
Тънкофини при лападунди
Благодарение на Тиери, който доста се потруди за брат си (защото имаше добро сърце, макар и да изглеждаше нечувствителен), Едмон получи служба в канцеларията на генерал Финтактик. Отначало той отказа, защото не искаше да изостави приятелите си лападунди, но самите те го посъветваха да приеме. Бяха хора с лек и примирителен характер. Бяха победени и сега се опитваха само да спасят обичаите на страната си.