Страната на хилядите желания
- Автор: Моруа Андре
- Язык: болгарский
- Переводчик: Анна Сталева
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Страната на хилядите желания». Краткое содержание книги:
Девета глава
Нова война между лападундите и тънкофините
Не можете да си представите с какъв възторг бе посрещнат в Клечоград господин Върлин. Президентът Крамолин, макар и блед от завист, прие делегацията. Цялата младеж в града се беше струпала по улиците, през които щяха да минат тримата герои, за да отидат в Министерството на слабеенето. И най-бедните клечоградчани си бяха купили знаменца. От върховете на тънките кули се вееха дълги национални флагове. По градските площади военна музика изпълняваше Химна Фин на великия Флейтофин. Разлепваха вече заповедта за мобилизиране на войската и на флотата в пет часа и тридесет и четири минути на следващата сутрин.
Повтарям ви, нищо не може да се сравни с възторга на тънкофините, освен възторга, с който бяха посрещнати професор Тулумба и неговите колеги в Лапабург. Крал Шкембан отмени часа на едно свое хранене, за да посрещне в подножието на парадната стълба пратениците, които бяха защитили честта на лападундите. Дамите от старинните родове лапа държаха лично да поднесат цветя на тримата герои. Професор Тулумба, който се бе показал най-неотстъпчив в Лапафина, бе най-много чествуван при завръщането им, изненадващ факт, ако си припомним толкова миролюбивия нрав на лападундите. Хорът на кралската капела изпя Химна Шкемб от Грабски Корсадунд. Разлепваните на афиши, с големи кофи ванилено лепило в ръце, залепваха вече по паната във форма на балони заповедта за мобилизация, а малките момченца лижеха лепилото. Те нямаше да лижат така възторжено, ако знаеха какви злощастия подготвя за тях този розов афиш, над който се развяваше знамето на лападундите.
Едмон присъствува на Военния съвет, свикан при канцлера. На него бе обсъден плана за похода.
Маршал Дундан изглеждаше много самонадеян.
— Мога да ви уверя — заяви той, — че този път неприятелските войски, които дръзнат да прекосят Сахадунд, ще си получат заслуженото, когато навлязат в Лападундската низина. Не само ще съсредоточа цялата ни армия в края на пустинята, но аз успях да издействувам от лападундите въпреки отвращението им към изкопните работи, да бъдат така добри да изкопаят по протежение на граничната линия с пустинята защитни съоръжения, наречени „окопи“, чието описание дължа на един много умен млад горноземец, който в този миг е между нас.
Всички се обърнаха към Едмон, който се изчерви от вълнение и удоволствие.
— Единствената трудност — продължи маршалът — е, че тия „окопи“ така, както ги копаят горноземците, са много тесни, за да може в тях да стои нормален лападунд, а от друга страна, не е възможно да ги направим много по-широки, без да намалим до голяма степен тяхната защитна стойност… Но нашият прекрасен инспектор по строежите, генерал Садунд, изнамери вид окоп във форма на делва, тесен горе и широк по-долу, който разрешава този проблем. Единственото неудобство е, че в него може да се влиза само откъм края, така че е невъзможно да се излиза масово… Но тъй като възнамеряваме да водим чисто отбранителна война, това няма значение. Напротив, за предпочитане е.
Канцлерът поздрави сърдечно маршала и му съобщи, че кралят му дава титлата принц дьо Сахадунд. Той добави, че младият горноземец, на когото лападундите ще дължат може би спасението си, ще се нарича занапред барон Едмон Ескалаторски.
Междувременно Тиери присъствуваше при тънкофините на военния съвет, свикан под председателството на господин Върлин.
— Заседанието е открито — заяви господин Върлин. — Има думата генерал Финтактик, за да изложи плана за военните действия.
— Господа — заяви генерал Финтактик, — тъй като войната е предимно стратегия на изненадата, и дума не може да става да използуваме и този път тактиката, която толкова добре ни се удаде миналата година. Трябва да държим сметка за три обстоятелства:
1. Лападундите нямат вече флот. Те не можаха да възстановят унищожените при Зъберград кораби. Следователно едно нашествие по море няма да срещне сериозна съпротива.
2. Поради същата причина не можем да се опасяваме, че ще бъдем нападнати от тях.
3. Тъй като лападундите мислят бавно, те винаги се готвят за предишната война. Почти сигурно е, че ще ни очакват на границата на Сахадунд.
Затова предлагам:
А) Един експедиционен корпус да окупира остров Финодунд, защото винаги е добре да държим него в залог.