Страната на хилядите желания
- Автор: Моруа Андре
- Язык: болгарский
- Переводчик: Анна Сталева
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Страната на хилядите желания». Краткое содержание книги:
В първите дни им беше много трудно да свикнат с навиците на окупационната армия на тънкофините. Ако някой полковник тънкофин ви вика в осем часа и пет минути, това за него означава осем и пет. За един лападунд това означава кой да е час между осем и дванадесет. Естествено невинаги беше лесно да се разберат.
Възникнаха големи трудности и по въпроса с дажбите. Храната не достигаше поради огромната армия, която трябваше да се изхранва. Интендантството на тънкофините се опита да наложи на лападундите премахването на ежечасните яденета. Това беше абсурдно и невъзможно, както би казал господин Върлин. Лападундът беше кротко създание, но лишаха ли го от храна, ставаше свиреп.
Генерал Финтактик бързо разбра, че за армията му ще бъде опасно да предизвика всеобщ бунт в чужда страна.
Няколко лападунди — от подлост и за да получат по-добра служба от завоевателите — постъпиха в лечебни заведения за отслабване. Във вестниците се появиха обяви:
Но онези, които опитаха този метод, се разболяха. Някои дори умряха, а и напразно се изложиха на тази опасност, защото един слаб лападунд по нищо не приличаше на един истински тънкофин. Кожата му висеше на смешни гънки и той с право беше презиран от всички честни лападунди.
Впрочем доста бързо събитията взеха неочакван обрат. Тънкофинските офицери и войници, настанени у местни жители, много харесаха лападундската кухня. Тиери, който се хранеше на трапезата на генерал Финтактик, забеляза, че постепенно обичайното меню се подобрява.
— Трябва да изучавам нравите на победения народ, щом съм длъжен да го управлявам — казваше генералът.
Истината беше, че му се услаждаше по-приятната храна. Едмон много се смя един ден, когато бе на гости при брат си (Тиери винаги се възхищаваше от оскъдното ядене на тънкофините), но видя във вражеския дом главния келнер на господин дьо Лапдундан и класическото меню:
Макар свален от трона, крал Шкембан упражняваше известно влияние над генерал Финтактик, който често отиваше да се съветва с него.
— Той е човек като всички други хора — заявяваше генералът, — но е разумен и мъдър.
Кралят умееше превъзходно, без никога да губи достойнството си на лападунд, да казва на генерала приятни неща, които го трогваха.
— Не бих си позволил, генерале, да сравнявам качествата ви на военачалник с тези на доблестния маршал Дундан, който бе дългогодишен служител на короната ми и когото нежно обичам. Вие сте два абсолютно противоположни типа, но еднакво ценни, само че ако начело на моята армия стоеше стратег като вас, кой знае дали нямаше още да царувам над лападундите? Кой знае дали единствен генерал Финтактик нямаше да победи генерал Финтактик?
— Крал Шкембан е много умен — казваше генералът на Тиери на излизане.
Той се държеше все по-снизходително спрямо лападундите. В същото време Тиери забеляза, че войниците тънкофини стават все по-хрисими и по-лениви. Мнозина от тях се женеха за девойки лападунди. Армията се завърна в Клечоград, изпълнена с приятелски чувства към новото владение.
Когато се завърнаха, Тиери беше страшно удивен от настъпилите промени в републиката на тънкофините. Обичаи, идеи, разговори — всичко му се струваше по-различно отколкото само преди няколко седмици. Той заведе и брат си у професор Благофин, който прие да останат при него като наематели. Но този дом на истински тънкофин беше почти неузнаваем.
Първият ден Тиери напомни на Едмон да бъде точен и да се яви в трапезарията, когато часовникът удари осем часа. А ето че — невероятно! — децата на семейство Благофин ги нямаше. Бащата нетърпеливо забарабани по покривката. (И Тиери и Едмон си спомниха своя татко. Къде ли беше сега горкият?) Господин Благофин въздъхна и измърмори обичайната си фраза:
— Трябва да ядем, за да живеем, а не да живеем, за да ядем.
И започна да се храни.
Децата пристигнаха десет минути по-късно, когато баща им вече привършваше закуската си.
— Къде бяхте? — попита ги той страшно разгневен.
— В стаята си — отвърнаха спокойно децата, без дори да се извинят.
— Как така? — ядоса се господин Благофин. — Осмелявате се да дойдете с десет минути закъснение, въпреки че сте чули, че часовникът изби осем часа?
— Е, де! — не се смутиха момчетата. — В Лапабург не се вдига толкова шум за такава дреболия.