Няма време за сбогом
- Автор: Баркли Линвуд
- Язык: болгарский
- Переводчик: Юлия Чернева
- Жанр: Другие детективы
Электронная книга - «Няма време за сбогом». Краткое содержание книги:
— Мисля, че ти трябва да съобщиш на Синтия — казах аз.
Тя хвана ръката ми.
— Разбира се. Не мога да те накарам да направиш такова нещо. Исках да го споделя първо с теб, защото когато кажа на Синтия, трябва да си готов да й помогнеш да го преживее.
— И тя ще трябва да ми помогне да го преживея.
Тес се усмихна.
— Ти се оказа много добра партия за нея. Отначало не бях сигурна.
— Така беше — ухилих се аз.
— Видя ми се прекалено сериозен, но се оказа идеален. Много се радвам, че тя те намери след всичките главоболия, които преживя.
Тес отмести поглед встрани, но стисна ръката ми малко по-силно.
— Има и нещо друго. — Изрече го така, сякаш беше много по-важно от факта, че умира. — Трябва да ти кажа някои неща, докато все още мога. Разбираш ли какво имам предвид?
— Предполагам.
— И нямам много време да ги споделя. Ами ако се случи нещо и си отида утре? Ако нямам възможност да ти кажа какво знам? Въпросът е там, че не съм убедена дали Синтия е готова да чуе всичко това. Дори не съм сигурна дали ще й бъде от полза да го знае, защото онова, което ще ти кажа, по-скоро повдига въпроси, отколкото дава отговори. Само ще я измъчи, без да й помогне.
— Какво криеш, Тес?
— Бъди търпелив и ме изслушай. Трябва да знаеш това, защото един ден може да се окаже важна част от загадката. Аз самата не съм сигурна какво да мисля, но може би в бъдеще ти ще откриеш повече за случилото се със сестра ми, съпруга й и Тод. И ако го сториш, тази информация може да ти бъде полезна.
Дишах, но имах чувството, че съм затаил дъх, докато чакам Тес да се изповяда.
— Какво? — попита тя и ме погледна така, сякаш бях малоумен. — Не искаш ли да я чуеш?
— Господи, Тес, чакам.
— Става дума за пари.
— Пари?
Тес кимна уморено.
— Имаше пари. Появяваха се изневиделица.
— Откъде?
— Там е въпросът. Откъде идваха. От кого?
Прокарах пръсти по косата си. Изгарях от нетърпение.
— Започни отначало.
Тес бавно си пое дъх през носа.
— Съзнавах, че няма да е лесно да отгледам Синтия, но както споменах, нямах избор. Тя беше моя племенница, дъщеря на сестра ми. Обичах я като свое дете, затова когато родителите й изчезнаха, я взех при себе си. Тя беше буйна преди това и по някакъв начин инцидентът я успокои. Стана по-сериозна и започна да внимава в училище. Разбира се, от време на време създаваше неприятности. Една вечер ченгетата я доведоха у дома. Бяха я хванали с марихуана.
— Сериозно?
Тя се усмихна.
— Освободиха я с предупреждение. — Тес допря пръст до устните си. — Не й казвай.
— Няма.
— Щом загубиш семейството си, смяташ, че ти е разрешено да правиш каквото искаш, да караш през просото, да стоиш до късно. Мислиш, че всички са ти длъжници.
— Предполагам.
— Дълбоко в душата си обаче Синтия имаше желание да се стегне. В случай че родителите й се върнат, тя държеше да стане нещо, да не бъде безполезна. Въпреки че ги нямаше, Синтия искаше те да се гордеят с нея и затова реши да ходи на училище и да завърши колеж.
— Университетът на Кънектикът.
— Точно така. Добро учебно заведение. И не беше евтино. Чудех се как ще плащам. Оценките й не бяха лоши, но не бяха като на гениален учен, ако схващаш намека ми. Трябваше да търся заеми.
— Е, и?
— Намерих първия плик на предната седалка в колата. Беше оставен там. Свърших работа, качих се и белият плик лежеше на седалката до мен. Бях заключила колата, но оставих стъклата смъкнати един-два пръста, защото беше много горещо и исках да влиза въздух. Пликът беше дебел и едва се беше проврял.
Наклоних глава на една страна.
— Пари в брой?
— Пет хиляди долара. В различни банкноти — по двайсет, пет, сто.
— Плик, пълен с пари? Без обяснение или бележка? Нищо?
— Имаше бележка.
Тес стана от стола, направи няколко крачки към старинното писалище до вратата и издърпа единственото чекмедже.
— Намерих всичко това, когато започнах да разчиствам мазето и да преглеждам кашоните с книги и други неща. Трябваше да подредя там, за да улесня теб и Синтия да прецените какво да запазите и какво да изхвърлите, когато си отида от този свят. — Тя извади десетина плика, завързани с ластик. Купчината беше дебела един-два сантиметра. — Сега, разбира се, са празни, но запазих пликовете, въпреки че на тях не е написано нищо. Няма нито адрес на подателя, нито марка. Реших обаче, че по тях може да има нещо, което да бъде полезно на някого един ден.