Няма време за сбогом
- Автор: Баркли Линвуд
- Язык: болгарский
- Переводчик: Юлия Чернева
- Жанр: Другие детективы
Электронная книга - «Няма време за сбогом». Краткое содержание книги:
— Добре ли си?
— Нищо ми няма. Заспивай.
Не можех да реша как да постъпя. Ако знаех отговорите на въпросите, които Синтия щеше да ми зададе за пълните с пари пликове, оставяни на Тес, може би щях да й кажа веднага.
Не, не беше вярно. Отговорите само щяха да породят нови въпроси. Дори да знаех, че някой от семейството й е оставял парите, дори да ми беше известно и кой точно ги дава, пак нямаше да мога да отговоря защо.
Ами ако знаех, че някой извън семейството й е оставял парите? Но кой? Кой друг би се чувствал достатъчно отговорен за Синтия и случилото се с родителите и брат й, за да й изпрати толкова много пари?
А после се запитах дали не трябва да съобщя на полицията. Да помоля Тес да им предаде бележката и пликовете. Може би дори след всичките тези години и въпреки че ги бяха докосвали различни ръце, те все още съдържаха тайни, които един специалист с модерни технически средства щеше да разкрие.
Разбира се, ако някой в полицията все още се интересуваше от това. Случаят отдавна беше класиран при неприключените разследвания.
Създателите на телевизионното предаване не откриха действащ полицай, който да се занимава с това. Затова заснеха онзи човек в Аризона, който намекна, че Синтия има нещо общо с изчезването на родителите и брат си. Задник.
И така, лежах буден, обсебен от информацията, която не бях споделил със Синтия, и това само ми напомни колко много неща не знаем.
Убих малко време в книжарницата, докато Синтия и Грейс разглеждаха маратонки. Държах в ръката си един от първите романи на Филип Рот, който не бях чел, когато Грейс нахлу в магазина. Синтия вървеше след нея и носеше пазарска чанта.
— Умирам от глад — заяви Грейс и уви ръце около мен.
— Купиха ли ти маратонки?
Тя отстъпи назад и протегна единия си крак, а после и другия. Бели маратонки с емблемата на „Найки“ в розово.
— Какво има в чантата? — попитах аз.
— Старите маратонки — отвърна Синтия. — Искаше да обуе новите. Гладен ли си?
Оставих книгата и се качихме на етажа със заведенията за хранене. Грейс искаше „Макдоналдс“, затова й дадох пари да си купи нещо, а майка й и аз отидохме на друг щанд да си вземем супа и сандвичи. Синтия непрекъснато поглеждаше към „Макдоналдс“, за да не изпуска от поглед Грейс. В неделния следобед в търговския център имаше много хора. Бяха останали няколко свободни маси, но бързо ги заемаха.
Синтия беше толкова заета да наблюдава Грейс, че аз взех двата пластмасови подноса и сложих супите, сандвичите, приборите и салфетките върху тях.
— Намерила ни е маса — каза тя.
Огледах ресторанта и до маса за четирима видях Грейс, която продължи да ни маха дълго след като я забелязахме. Вече беше извадила своя „Биг Мак“ от кутията, когато отидохме при нея. Пържените картофки бяха натъпкани вътре.
— Пфу — възкликна тя, като видя крем супата ми от броколи.
Любезна на вид жена на петдесетина години в синьо палто, която седеше на съседната маса, ни погледна, усмихна се и продължи с обяда си.
Седях срещу Синтия, а Грейс беше от лявата ми страна. Забелязах, че Синтия поглежда над рамото ми. Обърнах се, но не видях нищо особено.
— Какво има?
— Нищо — отвърна тя и отхапа залък от сандвича си с пилешка салата.
— Какво гледаш?
— Нищо — повтори тя.
Грейс пъхна един картоф в устата си и с бясна скорост го сдъвка на дребни парченца.
Синтия отново погледна над рамото ми.
— Синти, какво гледаш, по дяволите?
Този път тя не отрече веднага, че нещо е привлякло погледа й.
— Ей там има един човек. — Понечих да се обърна, но Синтия ме спря. — Не поглеждай.
— Какво толкова забележително има в него?
— Нищо.
Въздъхнах и завъртях очи.
— За бога, Синти, не може да се вторачваш в хората така…
— Прилича на Тод.
„Пак се започна — помислих си. — Запази хладнокръвие.“
— Защо мислиш, че прилича на брат ти?
— Не знам, в него има нещо. Прилича на Тод, както вероятно би изглеждал сега.
— За какво говорите? — попита Грейс.
— Няма значение — отвърнах аз. — Синти, кажи ми как изглежда и аз небрежно ще се обърна и ще го погледна.
— С черна коса и кафяво яке. Яде китайска храна. В момента си взима яйчено рулце. Прилича на баща ми като млад — точно както би изглеждал Тод като по-възрастен, след двайсет и пет години.