Няма време за сбогом
- Автор: Баркли Линвуд
- Язык: болгарский
- Переводчик: Юлия Чернева
- Жанр: Другие детективы
Электронная книга - «Няма време за сбогом». Краткое содержание книги:
10
Беше се мръкнало, когато влязох в стаята на Грейс да я целуна за лека нощ, но веднага съзрях силуета й на прозореца, откъдето гледаше осветеното от луната небе през телескопа. Забелязах, че е увила тиксо около статива, който се беше счупил.
— Миличка.
Тя размаха пръсти, но не откъсна поглед от телескопа. Очите ми свикнаха с тъмнината и видях, че книгата „Космос“ е отворена на леглото й.
— Какво виждаш? — попитах аз.
— Не много.
— Жалко.
— Щом нищо не се приближава, за да унищожи Земята, всичко е наред.
— Не мога да го оспоря.
— Не искам нищо лошо да се случи с тебе и мама. Ако астероид ще пада върху къщата ни до сутринта, вече трябваше да съм го видяла, затова бъдете спокойни.
Погалих косите й и сложих ръка на рамото й.
— Татко, дразниш окото ми.
— О, извинявай.
— Мисля, че леля Тес е болна.
О, не. Грейс беше подслушвала. Вместо да седи долу в сутерена, тя се беше крила горе на стълбите.
— Грейс, нима си…
— Не изглеждаше щастлива, че има рожден ден. Аз съм много щастлива на рождения си ден.
— Когато остарееш, не се радваш много, че имаш рожден ден. Имал си твърде много. След известно време това вече не е нещо ново и вълнуващо и става скучно.
— Аха. — Грейс премести телескопа малко наляво. — Тази нощ луната е светла и блести. Виждат се всичките кратери.
— Лягай си.
— След малко.
— Приятни сънища. И не се тревожи за астероидите.
Реших да не бъда прекалено строг и да настоявам веднага да се мушне под завивките. Да позволиш на дете да остане будно след часа си за лягане, за да изследва Слънчевата система, не ми се стори престъпление, заслужаващо родителска намеса. Целунах я нежно по ухото, измъкнах се от стаята и се върнах в спалнята.
Синтия, която вече беше пожелала лека нощ на Грейс, седеше в леглото и разглеждаше списание. Само прелистваше страниците, без да им обръща голямо внимание.
— Утре трябва да отида в търговския център — каза тя, без да отмества очи от списанието. — Искам да купя нови маратонки на Грейс.
— Сегашните не ми се виждат износени.
— Не, но са й тесни. Ще дойдеш ли с нас?
— Разбира се. Може да окося тревата сутринта. Ще обядваме там.
— Днес прекарахме добре. Не ходим достатъчно често при Тес.
— Защо не я посещаваме всяка седмица?
— Искаш ли? — усмихна се Синтия.
— Да. Ще я вземем на обяд, ще я заведем в „Никърбокърс“ или в онзи ресторант за морска храна в пролива. Ще й хареса.
— Много. Днес изглеждаше замислена. И май започва да става разсеяна. Сладоледът например.
Съблякох ризата си и преметнах панталоните си на стола.
— Е, не е нещо сериозно.
Тес не каза на Синтия за здравословния си проблем. Не искаше да разваля рождения си ден. И докато тя трябваше да реши кога да й съобщи новината, аз чувствах, че не е редно да държа съпругата си в неведение.
Още по-тежко бреме беше мисълта за парите, изпращани анонимно на Тес в продължение на няколко години. Имах ли право да запазя информацията за себе си? Синтия трябваше да я научи дори преди мен. Тес обаче не й каза, защото мислеше, че напоследък е прекалено уязвима, а аз бях съгласен. И все пак.
Исках да попитам Синтия дали е осведомена, че леля й е ходила при доктор Кинцлър, но тя щеше да поиска да знае защо Тес е казала на мен, а не на нея, затова се отказах.
— Добре ли си? — попита Синтия.
— Да. Малко съм уморен, това е всичко.
Останах по боксерки, измих си зъбите и легнах с гръб към нея. Синтия хвърли списанието на пода и угаси лампата. След няколко секунди ръката й се плъзна по мен, погали гърдите ми и после докосна члена ми.
— Колко си уморен? — прошепна тя.
— Не чак толкова много — отговорих аз и се обърнах към нея.
— Искам да бъда в безопасност с теб — рече Синтия и доближи устни до моите.
— Тази вечер няма астероиди — отбелязах аз и ако лампата беше запалена, мисля, че щях да видя как се усмихва.
Синтия заспа бързо. Аз нямах този късмет.
Втренчих се в тавана, обърнах се на една страна и се загледах в дигиталния часовник. Когато минутата се смени, започнах да броя до шейсет, за да видя дали ще отмеря точно. След това легнах по гръб и пак се вторачих в тавана. В три часа след полунощ Синтия усети, че се въртя неспокойно.