Господарка на Империята
- Автор: Фейст Раймонд, Вурц Джани
- Серия: Сага за Империята #3
- Год: 2011
- Язык: болгарский
- Переводчик: Валерий Русинов
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Господарка на Империята». Краткое содержание книги:
Притеснен от събитията, Хокану нареди на почетната гвардия да поеме в марш към къщата на имението. Ако Мара беше по-малко себе си и повече кротката и отстъпчива съпруга, в каквито се превръщаха толкова много жени в империята в резултат на традиционното възпитание, изобщо нямаше да е достатъчно силна, за да присъства на пълната погребална церемония за син, жертва на платени убийци. Като Управляваща господарка и Слуга на империята беше твърде много изложена на показ и нямаше право дори на малките човешки слабости, които можеше да бъдат простени на майка с по-ниско обществено положение.
Въвлечена в нажежената сърцевина на политическите интриги, лейди Мара бе принудена да приеме роля, която я превръщаше в мишена.
Един ужасен час по-късно Мара лежеше на постелята си, замаяна от отварите, приготвени от жреца на Хантукама, който се бе появил като по магия, за да предложи уменията си. Исашани държеше здраво домакинството, а хадонрата Джикан се беше развихрил като за трима в усилията си да разсейва необузданите слухове сред слугите.
Хокану трябваше сам да се справи с решенията, които трябваше да се вземат в полза на дома Акома. Изслушваше докладите на служителите. Водеше бележки, за да ги прегледа Мара, след като се възстанови. Отбелязваше кои гости са на нейна страна и кои открито се бяха обявили против нея. Повечето бяха проявили достойнството да запазят мълчание или пък бяха твърде стъписани, за да реагират враждебно. Всички бяха очаквали да прекарат деня в тих размисъл, а след това да бъдат поканени от Слугата на империята на официална вечеря. Но вместо това вече се връщаха по домовете си, изумени от непростимия акт, извършен от жена, която държеше най-високия пост в страната след Императора. Не един представител на Велик дом се беше отбил под предлог да поднесе почитанията си, но с изключение на господаря на Кеда Хокану бе измърморил празни благодарности на хора, жадни да уловят някакъв намек, че домът Акома е отслабнал. Лорд Хопара и лордовете на клана Хадама вършеха чудесна работа, като се движеха из тълпите заминаващи си гости и по всякакъв възможен повод се стараеха да омаловажат обидата, нанесена от Мара на Анасати. Мнозина от вече готовите да се възмутят от нарушението на протокола ставаха по-склонни да омаловажат избухването на една скърбяща майка, след като някой от лордовете на Хадама или лорд Хопара поговореше с тях.
Друг благородник, обезсърчен в усилията му да се добере до вътрешните жилища, беше лордът на Анасати. Джиро високомерно бе заявил, че обидата срещу персоната му е непоправима. Глутница съмишленици се беше струпала след него, когато го върнаха от вратата на Мара. Бяха намерили повод за обединение, а дори за тези, които смятаха Мара за приятел, щеше да е трудно да пренебрегнат една лична атака; за враг това беше невъзможно. В цуранската култура прощаването беше просто по-малко срамна форма на слабост или поражение. Само за секунди Господарката беше превърнала редица свои чисто политически противници в съюзници на смъртни врагове.
Джиро не беше поискал публично извинение. Всъщност беше се обкръжил с лордове, чието недоволство от преустроените от Ичиндар форми на управление беше най-изявено. Сарик и Инкомо споделяха заключението на Хокану, че Господарят на Анасати преднамерено отхвърля помирителните преговори, за да хвърли вината за скандала изключително върху Акома. Шумните оплаквания на Джиро стигаха до всеки, който бе достатъчно близо, за да ги чуе: че е дошъл на погребението на племенника си по силата на това, което всички присъстващи разбираха като традиционно примирие, и че е понесъл физическо нападение, унижение от ръцете на своята домакиня, плюс публично обвинение. Дори всички да разбираха причината за неразумните действия на Мара, никой не можеше да отрече смъртната обида, която бе нанесена, без да е предложена компенсация. Всякакъв опит да се отклони обвинението на основание на сегашната неспособност на Мара да поднесе разумно извинение, беше пренебрегнат от Анасати.
В залата на Акома беше душно — плътно затворените против любопитни погледи паравани и входовете се пазеха от нашарени с белези ветерани. Тези мъже не носеха ярко боядисаната церемониална броня, а полево снаряжение, изпитано в битки. Седнал на по-нисък, по-малко официален подиум от този на Мара, Хокану кротко подканяше за мнения по събитията от деня.