Господарка на Империята
- Автор: Фейст Раймонд, Вурц Джани
- Серия: Сага за Империята #3
- Год: 2011
- Язык: болгарский
- Переводчик: Валерий Русинов
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Господарка на Империята». Краткое содержание книги:
Сарик добави разсъдливо:
— Щом бившият Първи съветник на Минванаби не може да знае със сигурност дали Тасайо е оставил заповеди за отмъщение в случай, че падне, предлагам да не се хабим с предположения. Нещо по-важно, Тасайо не беше човек, който дори за миг би помислил за поражение — беше ненадминат тактик. Предвид това, че вярваше до края, че може да съкруши Мара в открита война, защо трябва да предполагаме, че е тръгнал по пътя на страхливеца и е платил смъртна цена за Мара, след като не е допускал шанса тя да го надживее? Би трябвало по-внимателно да проучим редиците на враговете на Джиро. Мара е една от малкото владетели в държавата с достатъчно сила, за да влезе във война с него, без да се стигне до пат. С имперската подкрепа зад нея спорът между Акома и Анасати е по-вероятно да доведе до поражение за лорд Джиро.
— И все пак лорд Анасати, изглежда, няма търпение да се възползва от провокацията, която съдбата и нашето нещастие предложиха — намеси се Хокану. — Не бяга от конфликт. Това не го оправдава особено от вина за убийството на Аяки, Докато съпругата ми не е в състояние, ще си позволя да взема следното решение. Заповядайте на гарнизона да се подготви за марш. Война така или иначе ще има и не можем да си позволим да бъдем въвлечени неподготвени.
Кейоке мълчаливо кимна. Нямаше да удостои ситуацията с формално изречени думи, тъй като можеше да прави това само пред Господарката. Но мълчанието му по въпроса показваше непоколебима подкрепа. Сарик, който беше по-млад и по-малко обвързан със старите традиции, наведе глава в жест много близък до поклона, който съветник щеше да поднесе на своя Господар.
— Ще направя официално обявяване на война на Анасати. След като Джиро отговори подобаващо, ще тръгнем в поход.
Кейоке погледна Ириланди и той кимна в израз на подкрепата си за онова, което скоро щеше да стане. Повечето цурански кръвопролития ставаха скришом, със засади и набези и без публично признаване на отговорност. Но официалното сражение между домове беше осветено от времето церемониално събитие. Двете армии щяха да се срещнат на бойното поле в уговорено време и едната щеше да напусне победителка. Не се искаше, нито се даваше пощада, освен в редки обстоятелства, и то отново под формални правила на поведение. Историята помнеше битки, бушували дни наред. Не беше необичайно два дома да се унищожат взаимно.
Хокану опита още една стъпка.
— Моля да уведомим клан Хадама.
Сарик повдигна вежди, дълбоко загрижен, но също тъй и заинтригуван от тънкостите на предложението.
— Провокираш Анасати за Призив към клана?
Хокану въздъхна.
— Имам интуитивно чувство…
Но Кейоке се намеси с рядко прекъсване, което потвърди интуицията на Хокану.
— Джиро не е воин. Боен водач му е Омело, който, макар да е добър пълководец, не блести с мащабни сражения. Призив към клана е най-добрата надежда за Джиро да запази дома и; армията си непокътнати. Не провокираме нещо, което вероятно е предрешен въпрос.
— Нещо повече — добави Инкомо. — Лорд Джиро в душата си е учен. Презира грубостите на въоръжения конфликт. Търси повод да се обяви срещу Мара и е изпитвал омраза към нея още от младостта си. Но предпочита скрити атаки и хитрост. Той е майстор в играта на шаах. Не забравяйте това. Ще се стреми да унищожи противника си с хитруване, не с груба сила. Ако все пак първи обявим кланова война, съществува възможността клан Йонани да не позволи интересът на Анасати да ги повлече към унищожение. В открито сражение многократно превъзхождаме Джиро. Ако членовете на клана му застанат в достатъчна степен зад маниакалните му желания, като приемат оскърблението на честта му като свое, то клан Хадама ще отговори.
Хокану премисли това без особена надежда или въодушевление. Дали клан Йонани щеше да тръгне срещу тях, или не, Джиро беше успял да се постави на върха на копието на други фракции, които имаха причина да искат да подронят силата на Мара. Това, че не само неговият ум долавяше сериозността на проблема отвъд тази лична вражда до по-дълбок, по-траен раздор, беше станало явно от броя на Управляващите лордове, дошли за погребението на Аяки. Висшият съвет може и да беше разтурен, но традицията на съперничество продължаваше с тайна, свирепа напрегнатост при всеки възможен повод благородниците на империята да се съберат. Това, че Черните халати бяха изпратили за ритуалите петима от своите, показваше склонността им към намеса; политическите интриги съвсем не бяха приключили след налагането на централизирала власт от Ичиндар.