Господарка на Империята
- Автор: Фейст Раймонд, Вурц Джани
- Серия: Сага за Империята #3
- Год: 2011
- Язык: болгарский
- Переводчик: Валерий Русинов
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Господарка на Империята». Краткое содержание книги:
— Призовани сме днес да се съберем, за да мога да говоря за Доброто на империята. — Рутинният поздрав бе посрещнат с мълчание, защото всички въпроси, изискващи свикване на Събранието на Великите, бяха свързани със състоянието на империята. — Днес Червения печат над вътрешната светая светих на Храма на Джастур беше счупен!
Заявлението предизвика стъписано раздвижване, защото само когато официално биваше обявена война между домове или кланове сводестите врати на централната зала на храма на Бога на войната се отваряха широко за публичен вход. Ходику вдигна високо ръце да призове към ред.
— Мара от Акома, като Господарка на своя дом и Боен водач на клан Хадама, обявява война на лорд Джиро от Анасати!
Из залата се разнесоха изумени възклицания. Някои по-млади магьосници бяха в течение на текущите събития, но мнозинството не беше. Новозаклетите се бяха присъединили към Събранието по време на катаклизмите, причинени от силата, известна като Врага, застрашила техния свят Келеуан, както и Мидкемия отвъд разлома. Заплахата за двете цивилизации бе накарала магьосниците да се намесят в помощ на Ичиндар да наложи абсолютна власт над народите на империята, та вътрешните раздори да не отслабят страната във време на по-голяма криза. Най-младите магове можеше да са очаровани от възможността да използват силите си, за да влияят на хода на събитията. Но по-старите от Събранието, вече улегнали и увлечени в научните си занимания, не одобряваха намесата в цуранската политика — за тях това бе досадно задължение, изпълнявано само при крайна необходимост.
За една още по-малка фракция, водена от Хочопепа и Шимоне, бивши близки познати на варварския магьосник Миламбер, отскорошните отклонения от традиционното управление бяха в интерес на империята поради по-дълбоки причини. Изложени на влиянието на мидкемийския начин на мислене, те бяха започнали да виждат политическите дела в Цурануани в променена светлина, а тъй като лейди Мара беше в момента най-важната фигура в подкрепата за Ичиндар, тази новина за война беше повод за особена загриженост.
Вещ в цуранската политика във всичките й форми, Хочопепа вдигна месестата си ръка към лицето си и затвори търпеливо очи.
— Точно както предсказа — измърмори на тънкия като тръстика аскетичен Шимоне. — Беда, точно когато народите най-малко могат да си позволят цената.
Мълчалив както винаги, Шимоне не отвърна, а загледа с остър като на ястреб поглед как няколко от по-импулсивните магове скочиха на крака, показвайки желанието си да говорят, Ходику избра един млад Черен халат, Севеан, и го посочи. Избраният пристъпи напред до центъра, а другите седнаха.
Посветен в майсторството на магията едва преди година, Севеан беше припрян младеж, приказлив и склонен към импулсивност. Щеше да прибърза със заключенията си, докато други, по-обиграни колеги щяха да изчакат да чуят мислите на не толкова опитни членове, преди да разкрият мненията си. Севеан повиши твърде много гласа си за прецизната акустика на залата:
— Широко разпространено убеждение е, че Джиро е замесен в смъртта на сина на Слугата.
Изобщо не беше новина. Шимоне леко изкриви устни в израз на отвращение, а Хочопепа измърмори достатъчно силно, за да го чуе половината зала:
— Какво, пак ли е подслушвал в дневната на Исашани, за да хване публичната клюка?
Шимоне не отвърна. Като много от старите магьосници, той смяташе използването на силите за надничане в личните дела на благородниците за най-ниското ниво на глупаво поведение. Севеан се смути от бележката на Хочопепа и от суровите погледи на няколко от по-старите членове, обърка се, съкрати набързо речта си и повтори:
— Широко разпространено убеждение.
Още магьосници започнаха да се надпреварват за вниманието на Първия говорител. Ходику избра един муден новопосветен с внушителна осанка, и докато той излагаше провлачено необоснованите си възгледи, по-опитните магове заговориха тихо помежду си, като следяха само същината на словото му.
Един маг, на две седалки зад Хочопепа и Шимоне, казваше се Телоро, наведе глава към тях.
— Какъв е реалният проблем, Хочо?
Дебелият магьосник въздъхна.
— Съдбата на империята, Телоро. Съдбата на империята.