Господарка на Империята
- Автор: Фейст Раймонд, Вурц Джани
- Серия: Сага за Империята #3
- Год: 2011
- Язык: болгарский
- Переводчик: Валерий Русинов
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Господарка на Империята». Краткое содержание книги:
— Сарик — отсече той, — направи изявление. Не казвай лъжи, но подбери думите си така, че да внушат, че господарката се е поболяла. Нужна ни е тактика, за да смекчим обвиненията на Джиро, които със сигурност ще дойдат до няколко часа, и да намерим разумна причина да освободим важните гости.
Тъмнокосият Първи съветник се поклони и се отдръпна ниско наведен, като вече съставяше думите си за официалното заявление.
Без да е помолен, Люджан пристъпи напред. Въпреки Управляващите лордове, които се трупаха около воините му, за да зърнат изпадналата в истерия Мара, не извърна лице от позора й, а смъкна меча, ножа и предпазителите си за ръце и се наведе да помогне да укротят борещата се Мара, без да я наранят. Хокану го погледна с дълбоко облекчение и продължи с указанията си към Инкомо:
— Бързо иди в къщата. Събери слугините на Мара и намери знахар да приготви сънотворно. След това се погрижи за гостите. Трябва ни помощта на съюзниците, колкото са ни останали, за да избегнем въоръжени сблъсъци.
— Лорд Хопара и силите на Ксакатекас са с вас — заяви дрезгав женски глас. Плътните редици на почетната гвардия се разтвориха, за да пропуснат изящната загърната в жълто-пурпурен халат фигура на лейди Исашани, прибягнала до въздействието на красотата и обаянието си, за да си пробие път между воините. — А аз мога да помогна с Мара.
Хокану оцени искрената загриженост в тъмните й очи и кимна.
— Боговете дано се смилят за неразбирането ми — промълви извинително. — Имаш цялата благодарност на дома ни. — След това довери опеката над съпругата си на женската мъдрост на вдовстващата господарка на Ксакатекас.
— Не е полудяла — отвърна лейди Исашани и нежната й длан стисна утешително ръката на Мара. — Сън и спокойствие ще я възстановят, а времето ще изцели скръбта й. Трябва да сте търпеливи. — Върна се към същината на непосредствената политика и добави: — Пратих двамата си съветници да наблюдават Омечан и Инродака. Почетната ми охрана, под командването на Хопара, ще намери начин да възпрепятства други, които може да създадат неприятности.
Двама врагове по-малко, от които да се притесняват. Хокану кимна измъчено. Мара имаше предани приятели срещу злите фракции, които се стремяха да я унищожат. Мнозина в тази държава я обичаха. Сърцето му се късаше, че не може да остане до нея, докато е в такова ужасно състояние. С усилие откъсна погледа си от малкия кортеж, събран да пренесе разстроената му съпруга в уюта на голямата къща. Да позволи в този момент да го управлява сърцето обаче щеше да е глупост. Трябваше да се втвърди все едно го чака смъртоносен двубой. Имаше много врагове, дошли на погребалния ритуал на Аяки точно за да извлекат изгода при тази удобна възможност. Оскърблението, нанесено от Мара на Джиро, вече не можеше да бъде простено. Щеше да има кръвопролитие — това беше предрешен въпрос, — но само глупак щеше да предприеме нападение в центъра на владенията на Мара, след като армията й беше събрана да отдаде почит на Аяки. Враговете й щяха да започнат злините си след като напуснеха земите на Акома.
Хокану предприе действия в усилие да отложи предстоящата война. Ако направеше погрешна стъпка, Акома бяха застрашени от унищожение. Не само това, но и воините и ресурсите на Шинцаваи можеше да бъдат въвлечени в неизгоден сблъсък. Всичко, което бе спечелено през последните три години, за да се осигури централизирано управление за императора, можеше да бъде отхвърлено с един удар.
Трябваше да се свика Съветът, за да се види какво може да се направи, та да се избегне по-мащабно бедствие. Лордовете, които не поддържаха нито Мара, нито Джиро, трябваше да бъдат придумани, приласкани или заплашени, за да може онези, които й се противопоставяха открито, да премислят добре, преди да се опълчат на Слугата.
— Люджан — извика той, за да надмогне врявата, — вдигни гарнизона под оръжие. Каквато и да е провокацията, патрулите да пазят мира на всяка цена.
Високите зелени пера на шлема на офицера се люшнаха разбиращо над възцарилата се суматоха. Хокану мислено благодари на боговете, че Мара бе избрала служителите си заради тяхната интелигентност и благоразумие. Хладнокръвието беше единствената им надежда да измъкнат дома Акома от опустошението.