Господарка на Империята
- Автор: Фейст Раймонд, Вурц Джани
- Серия: Сага за Империята #3
- Год: 2011
- Язык: болгарский
- Переводчик: Валерий Русинов
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Господарка на Империята». Краткое содержание книги:
Накрая Хокану заключи:
— Може би имаме достатъчно сила и съюзници, за да съкрушим Анасати, но на каква цена? В крайна сметка това може да не промени нещата. Може само да се надяваме, че един бърз кървав сблъсък на бойното поле ще ограничи щетите и ще разцепи традиционалистите, преди да могат да се съюзят и да се организират в обединена политическа партия.
— Господарю Хокану — вметна Сарик, видял тъгата на лицето на консорта на Акома, — курсът, който си избрал, е най-доброто, с което разполагаме. Бъди уверен, че господарката ни не би могла да се справи по-добре, ако беше в състояние да изслуша съвета ни. Сега отиди и се погрижи за нея, защото тя има нужда да си до нея. Ще наредя на писарите да приготвят документи и ще уредя куриери да ги занесат до именията на лорд Джиро.
Угрижен въпреки облекчението си при този щедър израз на подкрепа, Хокану напусна залата. Крачката му беше на воин, бърза и целеустремена. Ръцете му бяха на притеснен съпруг, стиснати в безпомощни юмруци.
Сарик изчака другите служители на Акома да излязат и останал сам в безветрените сенки, плесна юмрук в дланта си, загубила мазолите след издигането му от воинските редици. Болеше го за онези приятели, които бе оставил в казармите, и за жената, на която бе призван да служи и която изцяло бе спечелила подкрепата му. Ако Акома действаха достатъчно бързо, за да сложат край на този спор, значи боговете щяха да ги дарят с чудо. Твърде много негодуващи лордове оставаха, с твърде малко отговорности след разпускането на Висшия съвет. Мирът им оставяше твърде много пространство за нанасяне на вреди. Старите политически партии се бяха разпаднали, след като причината за съществуването им бе премахната с новото управление на Ичиндар.
Империята беше кротка, но далеч не и укротена. Неспокойствието, потискано през последните три години, беше назряло за нова гражданска война.
Сарик обичаше господарката си и оценяваше гениалността й в променянето на единственото общество, което бе познавал, но съжаляваше за премахването на поста Военачалник и властта на Висшия съвет, защото тогава поне събитията можеше да се тълкуват според вековните прецеденти, наложени от Великата игра. Сега, макар старите порядки все още да се спазваха, на правилата бе наложена промяна.
Въздъхна и тръгна към жилището, което си бе избрал, когато Мара зае бившето имение на Минванаби. По пътя към покоите си прати да му доведат писар и щом той пристигна с чантата си с мастило и пера, указанията на Първия съветник на Акома бяха отсечени и кратки:
— Приготви съобщение за нашите представители и агенти. Ако Аракаси се появи където и да било в империята, уведомете го, че трябва да се върне у дома незабавно. — Писарят се настани на пода без думи, но изглеждаше угрижен, докато наместваше на коляното си дървената писалищна дъска. Бързо задраска с перото по пергамента и състави първия документ. — Добави и това, и използвай шифър номер 7 — завърши Сарик. — Господарката е в смъртна опасност.
Прозвуча камбанен звън и лъх изместен въздух разлюля копринените гоблени, окачени по стените на великата зала за събирания в Града на магьосниците. Сенките, хвърляни от мигащите пламъци на маслени светилници, потръпнаха, когато един магьосник се появи над шарката в центъра на пода. Отдръпна се енергично. Плътно по петите му двама колеги го последваха почти веднага. След тях дойдоха и други и скоро по пейките насяда множество облечени в черно фигури. Огромните крила на входната врата с кожени панти изскърцаха широко и се отвориха да пропуснат други, предпочели да не пренасят телата си за съвещанието с чудодейни средства.
Залата на Събранието се пълнеше бързо и тихо.
Делегатите се стичаха от всички алеи на Града на магьосниците, подобен на лабиринт комплекс от здания и покрити тераси, кули и галерии, обхващащ цял остров. Разположен в средата на огромно езеро в подножията на Високата стена, северните планини на империята, Градът на магьосниците беше недостъпен по никакъв друг начин, освен с магия. Черни халати от далечни провинции се телепортираха тук, отзовавайки се на повика, изпратен тази сутрин. Събрани в достатъчен брой, за да има кворум, магьосниците представляваха най-властното тяло в Цурануани, защото съществуваха извън закона. Никой, дори императорът, не смееше да отмени повелята им, наложила абсолютната си привилегия за хиляди години история.
За няколко минути скамейките бяха запълнени докрай. Ходику, тънък мъж на средна възраст с орлов нос, който по предпочитание прекарваше повечето си време в научни занимания в Свещения град, отиде до мястото на Първия говорител в центъра на оформената с плочки шарка на пода. Гласът му се разнесе във всяко кътче на сводестата зала.