Изгубената армия на Камбиз
- Автор: Сассман Пол
- Серия: Юсуф Халифа [bg] #1
- Год: 2003
- Язык: болгарский
- Переводчик: Росица Панайотова
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Изгубената армия на Камбиз». Краткое содержание книги:
— Всичко ли ни казахте? — попита той.
Кратко мълчание.
— Мисля, че да — отговори Тара.
Скуайърс я прониза с поглед, после се облегна и каза:
— Е, значи това е. Мисля, че можете да спите спокойно, госпожице Мъдрей. Искате ли малко сладкиш?
Любезният разговор продължи още десет минути, след което Скуайърс се изправи. Другите двама мъже последваха примера му.
— Според мен отнехме достатъчно от времето ви. Криспин ще ви отведе в кабинета си и ще ви помогне да оформите каквито документи са нужни.
Той й подаде визитката си и я поведе към вратата.
— Можете да ми се обадите по всяко време, когато сметнете, че трябва да обсъдим нещо. Това е директният ми телефон. Ще ви помогнем с всичко, което ни е по силите.
Ръкува се с нея и я изпрати и в антрето. Джемал й махна за довиждане.
— Елате — каза Оутс. — Ще поръчам да донесат обяд.
Скуайърс и Джемал постояха известно време в мълчание. Скуайърс гледаше през прозореца, а Джемал премяташе зърната на броеницата. Накрая Джемал заговори.
— Дали казва истината?
— О, да, мисля, че да — отвърна Скуайърс с нещо като усмивка на тънките си бледи устни. — Не знае нищо. Или поне не мисли, че знае нещо.
Бръкна в джоба си, извади един захарен бонбон и бавно започна да развива опаковката.
— Е, какво става? — попита Джемал.
Скуайърс вдигна вежди.
— Това е въпросът, нали? Дравич със сигурност е попаднал на следата, но как Мъдрей се е забъркал във всичко това… Знам толкова, колкото и ти. Всичко е крайно загадъчно. — Той най-после разви опаковката на бонбона, лапна го и го засмука доволно. Ритмичното почукване на зърната от броеницата отекваше в стаята.
— Каза ли на Маси? — попита Джемал. — Американците трябва да знаят.
— Погрижил съм се, приятелю. Те не бяха особено щастливи, но това трябваше да се очаква.
— И какво правим, все пак?
— Няма какво толкова да правим. Не можем да им кажем, че знаем за гробницата. Това ще е фатално. Налага се просто да си траем и да се надяваме, че нещата ще се уталожат от само себе си.
— А ако не се уталожат?
Скуайърс наклони глава, но не каза нищо.
Джемал продължи да прехвърля броеницата.
— Това не ми харесва. Дали няма да е по-разумно да изоставим всичко?
— Хайде стига. Това е възможност, която се пада веднъж в живота. Помисли какво ще спечелим.
— Не знам. Просто не знам. Нещата се изплъзват от контрол. — Египтянинът се изправи и закрачи из стаята. — Какво ще правим с момичето?
Скуайърс забарабани с пръсти по облегалката на креслото, премятайки бонбона в устата си.
— На мен ми се струва — продума след продължителна пауза, — че тя всъщност може да се окаже доста полезна.
Полезна за… изясняване на ситуацията. Дотогава, докато не разтръби подозренията си наляво и надясно. В този случай продуктивността ще е нула. Да вярвам ли, че ще овладееш ситуацията?
— Полицаите правят каквото им кажа — изръмжа Джемал. — Няма да задават излишни въпроси.
— Прекрасно. В такъв случай смятам, че аз ще успея да се погрижа за госпожица Мъдрей. Криспин ще я наглежда. Освен това имам и други хора за тази работа. Най-важното е те да не се досетят, че я използваме. Това ще е фатално. — Той стана, отиде до прозореца и впери поглед в идеалната морава на посолството. — Просто трябва да изиграем козовете си много внимателно. Твърдо съм убеден, че ще постигнем целта си.
— Надявам се — отвърна Джемал. — Бог да е помощ на всички ни. Иначе ще ни се стъжни.
Скуайърс се засмя.
— Харесвам изразните ти средства, приятелю.
Зъбите му се впиха в бонбона и в стаята отекна гръмко хрускане.
10
Луксор
Халифа нямаше представа, че в Луксор има толкова много работилници за алабастър.
Разбира се, знаеше, че не са малко, но едва когато почна да ги посещава една по една, осъзна мащаба на задачата да открие онази, която му трябваше.
Двамата със Сарийя бяха започнали към края на предишния следобед, веднага след аутопсията, Халифа на западния бряг, Сарийя на източния, обикаляха от магазин на магазин със снимка на татуировката на скарабея и питаха дали някой я познава. Бяха продължили до среднощ и бяха възобновили търсенето в шест сутринта. Вече преваляше пладне и, според неговите собствени сметки, Халифа беше посетил над петдесет работилници без никакъв успех. Вече се чудеше дали Ануар не го е пратил за зелен хайвер.