Изгубената армия на Камбиз
- Автор: Сассман Пол
- Серия: Юсуф Халифа [bg] #1
- Год: 2003
- Язык: болгарский
- Переводчик: Росица Панайотова
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Изгубената армия на Камбиз». Краткое содержание книги:
— Би ми било приятно — отвърна Тара, като се постара да вложи поне малко ентусиазъм.
— Баща ви ме научи на много неща — продължи Джемал. — Дължа му много. Беше добър човек.
Той извади носната си кърпа и издуха шумно носа си, явно обзет от силни емоции. Четиримата помълчаха известно време, докато пиеха кафето си. Накрая Скуайърс се обади:
— Лекарят ме увери, че смъртта на баща ви е била бърза и безболезнена. Очевидно става дума за инфаркт. Починал е много бързо.
Тара кимна.
— Вземаше лекарства за сърце.
— Моля ви, не ме разбирайте погрешно — каза Джемал, — но аз мисля, че ако баща ви можеше да избира къде да умре, това щеше да е Сакара. Той беше щастлив там.
— Да — каза Тара. — Това беше истинският му дом.
Оутс започна да допълва чашите.
— Боя се, че има доста формалности — каза Скуайърс с извинителен тон. — Криспин ще ви помогне за всичко. — Той покри чашата си с ръка. — Благодаря. Не искам повече. И в един момент ще трябва да решите какво да направим с тялото на баща ви, дали да го оставим в Египет, или да го върнем във Великобритания. За момента обаче просто искам да подчертая, че ако има нещо, от което да се нуждаете в този труден за вас момент, трябва само да го поискате.
— Благодаря — каза Тара. Настъпи мълчание. Тя въртеше чашата за кафе в ръцете си. — Има още нещо… ами…
Тя замълча — не беше сигурна как да продължи. Скуайърс вдигна вежди.
— Не знам как точно да го обясня. Звучи толкова абсурдно… Просто…
— Да?
— Ами… — Тя се поколеба отново. — Вчера като влязох за пръв път в къщата на обекта, усетих миризма на пури, което беше странно, тъй като баща ми не разрешаваше да се пуши никъде в негово присъствие. Споменах го на полицията. И на Криспин.
Оутс кимна. Джемал извади кехлибарена броеница от джоба си и започна да я премята между пръстите си. Погледите на тримата мъже бяха вперени в Тара.
— Преди това видях този мъж, огромния…
— Огромен? — каза Скуайърс и се наведе леко напред.
— Да, доста висок и по-едър от нормалното. Съжалявам, знам, че звучи глупаво, но…
Англичанинът се спогледа с Джемал и й направи жест да продължи. Зърната на броеницата затракаха по-бързо, като обувки, танцуващи степ.
— Ами, той ме наблюдаваше, с бинокъл.
— Големият мъж ли? — попита Джемал.
— Да. И миналата нощ видях същия мъж. Дойде в хотела и съм сигурна, че пушеше пура. А през нощта някой се опита да влезе в стаята ми. Като отворих вратата, нямаше никого, но в коридора миришеше на пури.
Тя се усмихна немощно и осъзна колко параноично звучат думите й. Събитията, които й се бяха стрували подозрителни и заплашителни, изглеждаха като обикновени съвпадения сега, когато ги излагаше на глас пред други хора.
— Казах ви, че звучи абсурдно — смотолеви тя.
— Изобщо не звучи абсурдно — каза Скуайърс и се наведе по-близо, за да сложи ръка на рамото й. — Всичко това е много тежко за вас. Като се имат предвид обстоятелствата, едва ли е чудно, че е чувствате леко… несигурна. В крайна сметка, в чужда страна сте и ваш близък е мъртъв. В подобна ситуация чувството за перспектива се губи лесно.
На Тара й беше ясно, че той просто се държи любезно.
— Имам чувството, че става нещо — каза тя. — Нещо…
— Зловещо?
— Да.
Скуайърс се усмихна успокояващо.
— Мисля, че не трябва да се тревожите, госпожице Мъдрей. Египет е една от страните, в които е лесно човек да си помисли, че зад гърба му става нещо, когато всъщност не е така. Съгласен ли сте с мен, доктор Джемал?
— Напълно — изсумтя Джемал. — Не минава и ден без лично аз да си помисля, че някой крои нещо против мен. Но в Службата по антиките е точно така!
Тримата мъже се разсмяха.
— Сигурен съм, че всичко, което споменахте, си има съвсем безобидно обяснение — каза Скуайърс, помълча малко и добави: — Освен ако, разбира се, не ни спестявате нещо. — Интонацията му беше шеговита, но в нея имаше и скрита заплаха, сякаш обвиняваше Тара, че е премълчала нещо важно.