Таен вампир
- Автор: Смит Лиза Джейн
- Серия: Нощен свят #1
- Год: 2010
- Язык: болгарский
- Год: ИБИС
- ISBN: 9789549321319
- Переводчик: Станимир Йотов
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Таен вампир». Краткое содержание книги:
1. Никога не допускай хората да научат за Нощния свят.
2. Никога не се влюбвай в човешко същество.
Това са истории за онова, което се случва, когато тези правила бъдат нарушени. Попи винаги е била жизнерадостно и здраво момиче. До деня, в който разбира, че има рядко заболяване и й остават едва няколко седмици живот. Джеймс, нейният най-добър приятел, в когото тайно е влюбена от дете, е изправен пред ужасяваща дилема: да остави Попи на съдбата й или да я спаси, като я превърне във вампир. Какъвто е самият той… Да разкрие пред Попи тайната на Нощния свят е недопустимо. Но точно толкова немислимо за Джеймс е да позволи любимата му да умре.
Следващите шест пъти, в които Джеймс се обаждаше, майка й му отговаряше, че си почива.
Клиф поправи счупения перваз на гардероба на момичето.
- Кой човек е способен да хвърли хлапе с такава сила ?
****
В четвъртък Джеймс изключи мобилния си телефон и удари с юмрук таблото на интеграла си. Трябваше да й каже, че я обича, но вече бе прекалено късно. Попи не искаше да разговаря с него. Защо не й го каза?
Доводите му вече изглеждаха безсмислени. Не бе взел надмощие над невинността и признателността й... браво! Единственото, което направи бе да пробие вените и разбие сърцето й. Бе я тласнал към смъртта.
Но в този момент не биваше да мисли за това. Трябваше да се преструва на загрижен. Джеймс излезе от колата и облече якето си, вървейки към къщата в стил ранчо. Той отключи и отвори вратата без уведоми за присъствието си. Не беше нужно, защото майка му можеше да го усети.
Отвътре тавана бе в катедрален стил, а стените – модерно открити. Единственото странно нещо бяха полилеите – всеки един от тях бе покрит с ръчно изработени завеси. Това караше интериора да изглежда просторен, но мъждив като в пещера.
- Джеймс – каза майка му идваща от отсрещното крило на къщата. Тя имаше смолисто черна коса с лек блясък, която подчертаваше перфектната й фигура,прикрита от халата и със златни, и сребърни бродерии.
Очите й бяха каменно сиви и силно възбудени като тези на Джеймс. Тя го целуна по бузата.
- Получих съобщението ти – каза й той. – Какво искаш?
- По-добре да почакаме докато се прибере баща ти.
- Съжалявам, мамо, но бързам. Трябва да свърша някои неща. Толкова съм зает, че не съм се хранил днес.
- Личи си – каза майка му. Тя го гледаше без да премигва за секунда, после въздиша и тръгна към всекидневната. – Поне да седнем. Напоследък си малко развълнуван.
Джеймс седна на червения, велурен диван. Това бе тест за волята му. Ако през следващите минути майка му узнаеше истината, тя щеше да го пусне да си отиде.
- Сигурен съм, че татко ти е казал защо. – каза й той.
- Да, за малката Попи. Колко тъжно, нали? – Сянката на единствената настолна лампа бе тъмно червена, а
светлината й се разстилаше върху половината й лице.
- В началото бях разтроен, но вече го преодолях. – каза той с концентриран глас опитвайки се да не издава нищо чрез аурата си. Усещаше как майка му се опитва леко да проникне в съзнанието му. Беше като насекомо, което го галеше нежно с пипалца, като змия,опитваща се да вкуси въздуха с черния си раздвоен език.
- Изненадваш ме. Смятах, че я харесваш.
- Харесвах я, но в крайна сметка те са хора, нали? – Той се замисли за момент, после продължи.
– Това е като да изгубиш домашен любимец. Просто отиваш и си купуваш друг. – Разумен ход бе да бяга по
линията. Джеймс напрегна всеки мускул опитвайки се да остане спокоен, когато усети мислите си да се забиват в главата му. Костваше му голямо усилие да си помисли за Михаела Васкес, опитвайки се да заличи Попи от съзнанието си.
Проработи. Майка му се отдръпна от мислите му горда и с усмивка на лице.
- Радвам се, че го приемаш толкова добре, но ако някога изпиташ нужда да поговориш с някого, баща ти познава много добър терапевт. – Имаше в предвид вампир- терапевт, който внушава на вампирите, че хората са само за хранене.
- Знам, че искаш да избегнеш проблема колкото и аз – каза му тя.
– Отразява се на семейството, както знаеш.
- Разбира се. Трябва да тръгвам. Поздрави татко от мен. – каза й Джеймс и я целуна по бузата.
- Между другото – каза му тя, докато се отправяше през вратата. – Братовчед ти Аш ще идва следващата седмица. Предполагам ще е по-добре да остане при теб в апартамента, компанията му ще ти се отрази добре.
„Само през трупа ми”, помисли си той. Щеше да забрави за тази заплаха от идването му, но сега не му беше времето да спори. Той излезе от къщата чувствайки, че жонглира с прекалено много топки.
****
В колата той взе мобилния си телефон, но после се отказа да звъни. Време бе да промени стратегията си. Добре тогава. Една сериозна защита щеше да свърши по-добра работа. Помисли още няколко минути, след което зави по МакДонъл Драйв и паркира колата си няколко пресечки по-далеч от къщата на Попи. После зачака. Беше готов да стои там цяла нощ ако се наложеше, но не се. Точно преди залез вратата на гаража се отвори и белия Фолксваген джета излезе. Джеймс видя руса коса на шофьорската седалка. „Здравей, Фил!