Таен вампир
- Автор: Смит Лиза Джейн
- Серия: Нощен свят #1
- Год: 2010
- Язык: болгарский
- Год: ИБИС
- ISBN: 9789549321319
- Переводчик: Станимир Йотов
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Таен вампир». Краткое содержание книги:
1. Никога не допускай хората да научат за Нощния свят.
2. Никога не се влюбвай в човешко същество.
Това са истории за онова, което се случва, когато тези правила бъдат нарушени. Попи винаги е била жизнерадостно и здраво момиче. До деня, в който разбира, че има рядко заболяване и й остават едва няколко седмици живот. Джеймс, нейният най-добър приятел, в когото тайно е влюбена от дете, е изправен пред ужасяваща дилема: да остави Попи на съдбата й или да я спаси, като я превърне във вампир. Какъвто е самият той… Да разкрие пред Попи тайната на Нощния свят е недопустимо. Но точно толкова немислимо за Джеймс е да позволи любимата му да умре.
Също така беше много бледа и почти не мърдаше. Нейните зелени очи бяха единственото живо нещо у нея. Те доминираха над лицето и със съзнание. Майките на Клиф и Фил говореха да уредят почасово сестри, за да я наглеждат.
- Не ти ли харесват черешите?- Попита Фил, придърпвайки си стол, за да седне до нея.
Тя остави храната в празна пластмасова чашка на шкафчето си.
- Не знам. Просто не се чувствам гладна – каза му тя, навеждайки се към възглавниците. - Съжалявам, че трябваше да излезеш за нищо.
- Няма проблем! – „Боже, изглежда много болна”, помисли си Фил. - Има ли още нещо, което мога да направя за теб?
Със затворени очи тя леко поклати глава.
- Ти си добър брат - каза тя нежно.
„Тя беше толкова жизнерадостна”, помисли си Фил. „Татко я наричаше Киловат. От нея кипеше енергия”.
Без да възнамерява той се усети да казва;
- Срещнах се Джеймс Расмусен днес.
Попи замръзна. Ръцете и не оформиха юмруци, а лапи.
- Най-добре за него е да не приближава!
Имаше нещо нередно в реакция и. Да, Попи се ядосваше, но Фил никога не бе чувал тази животинска нотка в гласа и. Картина проблесна в главата на Фил. Същество от нощта на „Живите Мъртви”, вървейки въпреки, че вътрешностите му излизаха. Жив труп като г-жа Ема, бавачката на Джеймс. Наистина ли това щеше да се случи ако Попи умреше точно сега? Наистина ли се беше толкова променила?
- Ще му издера очите ако се приближи – продължи тя.
- Попи, той ми каза истината за това което е всъщност.
Странно, но момичето не реагира.
- Той е отрепка, - каза тя- влечуго.
Нещо в гласът и го накара да настръхне.
- И му казах, че ти никога не би искала да станеш нещо такова.
- Не бих - отговори Попи.- Дори и да значеше, че трябва да съм с него за цяла вечност. Никога повече не искам да го виждам.
Фил дълго я гледаше. После се облегна и си затвори очите. Не искаше да повярва, но Попи беше странна. Сега като се замисли, тя ставаше по странна откакто спомена за Джеймс. Значи сигурно бе в някакво състояние. Нито човек, нито вампир. Не би могла да мисли трезво, както каза Джеймс. Попи бе тази, която трябваше да реши. Имаше нещо, което трябваше да я попита.
- Попи? - Той изчака момичето да го погледне със зелените си, немигащи очи.
- Когато говорехме, Джеймс ми каза, че си се съгласила той да те промени преди да му се разсърдиш. Така ли е?
Попи надигна вежда.
- Ядосана сам му - тя потвърди, сякаш това беше единствената част от въпроса.
- И знаеш ли защо те харесвам? Защото винаги си го мразел. Сега и двамата го мразим.
Фил помисли за момент и заговори предпазливо.
- Добре, но когато не си му била ядосана, искала ли си да се превърнеш в това, което е той?
Изведнъж в очите на Попи просветна разумност.
- Просто не исках да умра - каза тя.- Бях уплашена и исках да живея. Ако лекарите можеха да направят нещо за мен... но не могат. – Сега тя седеше изправена на леглото, взирайки се в пространството сякаш беше видяла нещо страховито там. - Не знаеш какво е да знаеш, че ще умреш – пошепна.
Тръпки побиха Фил. Не, не знаеше това, но не знаеше и че може да си представи толкова ясно какъв би бил живота му след като тя умре. Колко празен щеше да изглежда светът без нея.
Дълго време и двамата мълчаха. После Попи пак легна на възглавниците.
Филип можеше да види пастелно тъмните сенки под очите и сякаш разговорът им я бе изтощил.
- Не мисля, че има значение - каза тя с леко закачлив тон.
- И без това няма да умра. Лекарите не знаят всичко.
„Значи ето как се справя с това”, помисли си Филип.- „Пълно отрицание”. Все пак той имаше цялата необходима информация. Имаше чист поглед върху ситуацията и знаеше какво трябва да направи.
- Ще те оставя да си починеш – каза той, чуквайки по ръката и. На допир тя беше студена и крехка, пълна с малки костици като птиче крило.- До после.
Той излезе от къщата й без да каже на никои къде отива. Отне му само десет минути, за да стигне сградата с апартаменти , понеже караше бързо. Никога не бе влизал в апартамента на Джеймс, който от своя страна го посрещна с едно студено
„ Какво правиш тук?”.
- Мога ли да вляза? Имам нещо да казвам.