Таен вампир
- Автор: Смит Лиза Джейн
- Серия: Нощен свят #1
- Год: 2010
- Язык: болгарский
- Год: ИБИС
- ISBN: 9789549321319
- Переводчик: Станимир Йотов
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Таен вампир». Краткое содержание книги:
1. Никога не допускай хората да научат за Нощния свят.
2. Никога не се влюбвай в човешко същество.
Това са истории за онова, което се случва, когато тези правила бъдат нарушени. Попи винаги е била жизнерадостно и здраво момиче. До деня, в който разбира, че има рядко заболяване и й остават едва няколко седмици живот. Джеймс, нейният най-добър приятел, в когото тайно е влюбена от дете, е изправен пред ужасяваща дилема: да остави Попи на съдбата й или да я спаси, като я превърне във вампир. Какъвто е самият той… Да разкрие пред Попи тайната на Нощния свят е недопустимо. Но точно толкова немислимо за Джеймс е да позволи любимата му да умре.
Джеймс дишаше тежко, а думите му излизаха забързано.
- Попи, затова не исках Филип да знае...
- Нищо чудно – разбушува се тя.
– Нищо чудно, че не каза, че ме обичаш – продължи тя без да я интересува, че Фил бе в стаята.
– Нищо чудно, че правеше всички други неща, но никога не ме целуна. Не искам съжалението ти!
- Какви други неща? – Изкрещя Филип.
– Ще те убия, Расмусен! – Той се измъкна от хватката на Джеймс, който от своя страна бързо уви ръка около косата на момчето. Когато Фил се разконцентрира, Джеймс го приклещи в гръб към хватката си.
Попи чу забързани стъпки идващи откъм коридора.
- Какво става тук? – Попита майка й задъхана, опитвайки се да възприеме сцената разиграла се в стаята на дъщеря й.
Почти веднага Клиф се появи зад майка й.
- Каква е тази врява? – Попита той, а челюстта му стана необичайно квадратна.
- Ти си този, който в момента я излага на опасност – изръмжа Джеймс в ухото на Филип, а погледа му бе необуздано див, нечовешки.
- Пусни брат ми – развика се Попи, а очите й се напълниха със сълзи.
- Господи, скъпа – с две крачки майката се приближи до леглото и прегърна дъщеря си. – Махайте се оттук, момчета!
Дивото в Джеймс утихна и той изгуби надмощието си над Филип.
- Съжалявам, но трябва да остана. Попи...
Фил заби лакът в стомаха му. Джеймс не го заболя, както бе редно ако той беше човек. Попи усети двойно нарасналата ярост у Джеймс. Той вдигна Фил и го захвърли право към гардероба. Майката на Попи се разплака, а Клиф моментално застана между тях.
- Достатъчно! – Изръмжа той и се обърна към Фил.
– Добре ли си? – Попита и бързо зададе въпрос и на Джеймс.
– За какво е всичко това? – Фил разтриваше мястото, където бе ударил главата си, Джеймс не каза нищо, а Попи дори не можеше да говори.
– Добре, няма значение. Предполагам всички сме малко изнервени, така че Джеймс, по-добре си върви.
Джеймс погледна към Попи. Тя му обърна гръб и зарови лице в прегръдките на майка си.
- Ще дойда после – каза той тихо. Трябваше да прозвучи като обещание, но беше повече като заплаха.
- Няма да идваш известно време – отговори му Клиф със заповеднически тон. Поглеждайки през рамото на майка си, Попи видя кръв по русата коса на Филип.
– Мисля, че всички се нуждаем от малко време. Хайде, върви! – Клиф изпрати Джеймс до вратата.
Попи подсмърчаше и трепереше, опитвайки се да игнорира главозамайването, което я бе връхлетяло, и бурното мърморене на гласовете в главата й.
****
През следващите два дни Джеймс звъня около осем пъти. Всъщност Попи вдигна телефона първият път, когато той я потърси. Телефона й звънна някъде след полунощ и тя машинално го вдигна, сънено.
- Попи, не затваряй – каза й Джеймс, но тя не го послуша. Минута по-късно телефона пак звънна. – Попи, ако не искаш да умреш трябва да ме изслушаш.
- Това е изнудване. Ти си болен! – отговори му тя и стисна здраво телефона си. Почувства езика си набъбнал и болки в главата.
- Това е самата истина! Чуй ме! Не пое никаква кръв днес. Изтощих те, но ти не обмени кръв с мен. Това може да те убие!
Попи се замисли над думите му, които звучаха налудничаво. Тя ги игнорира. Бе потънала в мъгла, която й пречеше да разсъждава трезво.
- Не ми пука!
- Напротив! И ако можеше да мислиш трезво щеше да го осъзнаеш. Промяната обърква мисленето ти.
Прекалено параноична, нелогична и полудяла си, за да разбереш, че си такава.
Попи съзнаваше това, но се държеше като Мариса Шафър на новогодишното парти на Ян Неджър, след като бе изпила шест бири. Правеше се на глупачка, но не можеше да се контролира.
- Искам да знам само едно нещо - започна тя. – Наистина ли си казал тези неща на Филип? – Попи чу тежкото издишане на Джеймс.
- Казах му ги, но не го мислех сериозно. Казах ги, за да ми се махне от главата.
До сега Попи бе твърде разстроена, за да се опитва да се успокои.
- Защо трябва да вярвам на някого, чийто живот е една лъжа? – Отговори му тя и затвори телефона докато сълзите започнаха да се стичат по лицето й.
През следващият ден, тя остана в състояние на обърканост и отчаяние. Нищо не й изглеждаше реалистично, нито кавгата с Джеймс, нито предупреждението му, нито болестта й.Особено болестта й. Съзнанието й бе намерило начин да практикува специално лечение – получаваше го от всеки без причинно. Дори успя да пренебрегне шепненето на майка й към Фил, относно влошаващото й се състояние. Горката Попи бе пребледняла, отслабваше, влошаваше се, но само тя знаеше, че може да чуе разговора, провеждан в коридора, толкова ясно, сякаш се водеше в стаята й. Сетивата й бяха изострени, дори когато съзнанието й бе притъпено. Когато се погледна в огледалото се стресна от това колко е бяла, кожата й бе полупрозрачна като восък. Очите й бяха толкова зелени и бурни, сякаш горяха.