Таен вампир
- Автор: Смит Лиза Джейн
- Серия: Нощен свят #1
- Год: 2010
- Язык: болгарский
- Год: ИБИС
- ISBN: 9789549321319
- Переводчик: Станимир Йотов
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Таен вампир». Краткое содержание книги:
1. Никога не допускай хората да научат за Нощния свят.
2. Никога не се влюбвай в човешко същество.
Това са истории за онова, което се случва, когато тези правила бъдат нарушени. Попи винаги е била жизнерадостно и здраво момиче. До деня, в който разбира, че има рядко заболяване и й остават едва няколко седмици живот. Джеймс, нейният най-добър приятел, в когото тайно е влюбена от дете, е изправен пред ужасяваща дилема: да остави Попи на съдбата й или да я спаси, като я превърне във вампир. Какъвто е самият той… Да разкрие пред Попи тайната на Нощния свят е недопустимо. Но точно толкова немислимо за Джеймс е да позволи любимата му да умре.
Последва много дълга пауза. Джеймс виждаше как думите му проникваха в съзнанието на Фил. Мислите му
бяха несвързани и калейдоскопични, така че Джеймс не можеше да ги свърже, но очите на момчето се разшириха, а лицето му стана мъртвешки бяло.
- Не можеш да и причиниш това – каза накрая, но не сякаш протестираше срещу идеята, защото бе твърде радикална, твърде нова, а с пълно убеждение и изключителен ужас.
- Това е единствения начин – отговори Джеймс. – Фил отново поклати глава, с разширени и като в транс очи.
- Не, тя не би го пожелала. Не и на толкова висока цена.
- Каква цена? – Попита Джеймс още по нетърпеливо, но някак предпазливо и раздразнено, сякаш осъзнаваше, че разговора ще се превърне в психологически двубой. Трябваше да избере някое не чак толкова публично място, защото тук трябваше да отваря очите си на четири за евентуални проблеми.
Фил пусна контейнера за боклук и се изправи. В очите му се четеше страх, примесен с ужас, но непоколебимо срещна погледа на Джеймс.
- Просто има някои неща у хората, които са много по важни от оцеляването. – Каза му Фил
– Ще разбереш това.
„Едва ли”, помисли си Джеймс. Прозвуча му сякаш младши космонавт обяснява на някакво извънземно.
„Няма да намериш земни хора толкова лесно, колкото си го представяш”. А на глас каза:
- Просто има някои неща у хората, които са много по важни от оцеляването. – Каза му Фил
– Ще разбереш това.
- Да не си луд? Виж, Фил, роден съм в Сан Франсиско. Не съм някакво влечуго от Алфа Центаури и закусвам с Уеатийс.
- А какво ядеш за следобедна закуска? – попита Фил, а зелените му очи потъмняха злобно. – Или тези кучешки зъби са само за украса?
Отиди при него, мозъкът на Джеймс му заповяда. Той се огледа.
- Добре, уцели ме. Има някои особености. Никога не съм казал, че съм човек. Но не съм някакво...
- Ако ти не си чудовище, не си представям какво е.
Не го убивай, помисли си Джеймс бесен. Трябва да го убедиш.
- Фил, ние не сме като тези от филмите. Не всички имаме сили. Не можем да минаваме през стени, нито да пътуваме във времето. И няма нужда да убиваме, за да се храним. Не сме лоши, поне не всички от нас. Не сме прокълнати.
- Вие сте неестествени – каза тихо Филип и Джеймс осъзна, че го говори от сърцето си. - Вие сте грешни.
Не бива да съществувате.
- Защото сме по-високо в хранителната верига от вас ли?
- Защото хората не са създадени да се хранят с други хора.
Всъщност Джеймс не спомена, че неговият род не смята този на Фил са хора.
- Правим това, което ни е нужно, за да оцелеем. Пък и Попи вече се съгласи.
Филип замръзна.
- Не, тя не би искала да се превърне в нещо като... теб.
- Тя иска да живее или поне искаше докато не ми се разсърди. Сега тя бавно умира, понеже не пое достатъчно от кръвта ми, за да завърши трансформацията. Благодарение на теб – той направи кратка пауза и продължи умишлено.
– Виждал ли си труп на три седмици , Фил? Защото в това ще се превърне ако не се добера до нея.
Лицето на Фил се изкриви от болка. Той удари с юмрук металния контейнер.
- Мислиш, че не го знам ли? Живея с тази мисъл от понеделник.
Джеймс замръзна на мястото си, а сърцето му заби лудешки. Почувства болката струяща от Фил, усещаше че се предава също и пронизващата болка от срещата с металния контейнер. Трябваха му няколко секунди, за да се овладее.
- И мислиш, че е по-добре от това, което мога да и дам?
- Отвратително и зло е, но да смятам, че е по-добре от това да я превърнеш в нещо, което ловува с хора, нещо, което се възползва от тях. За това ли имаш толкова много гаджета?
За втори път Джеймс не можеше да отговори веднага на въпрос. Проблема на Фил бе, че беше прекалено досетлив. Мислеше прекалено много.
- Да! – Каза измъчено накрая, опитвайки се да не си го представя от неговата гледна точка.
- Кажи ми само едно, Расмусен. – Фил го погледна безизходно в очите. – Ти... – спря и преглътна – хранил ли си се с Попи преди да се разболее?
- Не.
Фил въздъхна.
- Хубаво, защото ако беше щях да те убия.
Джеймс му повярва. Той беше много по-силен и бърз от Фил и никога не го беше страх от човек, досега.
Обаче в този момент той нямаше съмнение, че Фил е намерил начин да го надвие.
- Виж има нещо, което не разбираш - каза той.
- Попи искаше това и е вече нещо, което сме започнали. Тя едва започва да се променя. Ако умре сега, тя няма да стане вампир. Но може и да не умре напълно. Може да стане ходещ труп, зомби , нали разбираш? Безмозъчно. Гниещо тяло, но безсмъртно.